Днес те няма,
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие...
сърцето от скръб разорено
давало все на вересия...
зад тезгяха набирало болка,
под аренда наело сергия...
Тази вечер пак с танца си
дъждът ще разнася поръчките.
Ще разнася - по чувство на масите
за очакване на насъщния...

Но погледни в полунощ към небето,
определям ти среща на Млечния.
Тази гара за двама - последната! -
Като наша несбъдната вечност.

Тъжно начало – романтичен финал.
Една среща на Млечния – в полунощ, е самата вечност...

Харесах, Поете!

пу-у-у-у-у-у, много ми хареса, много.