Постинг
06.09.2021 08:24 -
Гара за двама
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 973 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2021 08:36
Прочетен: 973 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 06.09.2021 08:36
Днес те няма,
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие...
сърцето от скръб разорено
давало все на вересия...
зад тезгяха набирало болка,
под аренда наело сергия...
Тази вечер пак с танца си
дъждът ще разнася поръчките.
Ще разнася - по чувство на масите
за очакване на насъщния...
Но погледни в полунощ към небето,
определям ти среща на Млечния.
Тази гара за двама - последната! -
Като наша несбъдната вечност.
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие...
сърцето от скръб разорено
давало все на вересия...
зад тезгяха набирало болка,
под аренда наело сергия...
Тази вечер пак с танца си
дъждът ще разнася поръчките.
Ще разнася - по чувство на масите
за очакване на насъщния...
Но погледни в полунощ към небето,
определям ти среща на Млечния.
Тази гара за двама - последната! -
Като наша несбъдната вечност.
Тъжно начало – романтичен финал.
Една среща на Млечния – в полунощ, е самата вечност...
Харесах, Поете!
цитирайЕдна среща на Млечния – в полунощ, е самата вечност...
Харесах, Поете!
zemja написа:
Изплакано! Тъжно начало – романтичен финал.
Една среща на Млечния – в полунощ, е самата вечност...
Харесах, Поете!
Една среща на Млечния – в полунощ, е самата вечност...
Харесах, Поете!
пу-у-у-у-у-у, много ми хареса, много.
цитирайrosiela написа:
Младене, пу-у-у-у-у-у, много ми хареса, много.