Достигна вече фазата последна.
Навлизаш в най-дълбокото на пещерата.
Мечтите ти са глутницата сенки –
проекция на прилепи в душата...

Светът е зъл шаман, магия сторващ.
И изветрява ехото на всяко настояще.
Нима чрез вяра и надежда ще обориш
ламята с хиляди глави към теб пълзяща?!

Дори и любовта е излиняла –
самотно цвете в глетчер на безкрая.
И шерпи-спомени в колона изтъняла
трохи от минало пренасят в път към края...

Издига бъдещето тъмен Хребет
с лице неясно под качулка мрачна.
Мъглите спускат се и те обземат
и става земното съвсем прозрачно.