<sub>Хванала косите на ехото, препускаш тази нощ сред звездните пожари.
Представям си те все тъй крехка, с очи уплашени от злите погледи.
От злите погледи на съществата неумити, заточени на галактични гари.
Готови да те похитят. Насочили в пространствата пред тях далекогледи.

Но зная аз, че ти си светъл ангел от най-далечното небе заради мен дошъл.
Че ти си истината непосилно свята, която и самият бог не би могъл да сътвори.
Не би могъл да сътвори, защото бог ревнува и тутакси би станал много зъл.
Би станал зъл, че съществува вярващ, поискал не към него, а към тебе да върви.

Страхувам се от неговия непристъпен гняв, попил до скелетите на нещата.
Страхувам се за мен, за нас. Страхувам се, че най-невинното е вече сред опасност.
Сърцето е оплетено в любов с лъча от звездното поле донесъл ярка страстност.
И тази страстност прави рая нежелан мотив, до храма кълбовиден на Земята!</sub>