Постинг
12.08.2021 09:19 -
Закъсняла любов
Закъсняла любов,
свещ догаряща в храма.
Празно е. Пусто под купола.
Даже клисарят го няма.
Капе восъкът,
но свещта, уви, все не гасне.
Уж широко пространство е,
но в душата е толкова тясно.
Закъсняла любов,
как успя в моя бяг да ме стигнеш?
Да ме стиснеш за гърлото с крехки пръсти
тъй неистово силно.
И от болка пронизан,
на колЕне се свличам,
гръб обърнал на бога.
Пред иконата твоя полагам
сърцето си - вопъл от изнемога.
Няма ад, няма рай,
а в комичната попска неистина,
ти свещице догаряща,
ставаш последната моя амнистия...
Поведи ме, любов,
със прегръдката своя към гроба.
Превърни го с магия
във нова родилна утроба!
много силно е. Страшно ми хареса.
цитирайrosiela написа:
Младене, много силно е. Страшно ми хареса.
Този драматичен образ на закъснялата любов буди много размисли.
Дали е по-добре да я няма? – Не! Финалът на стиха казва, че тази любов е прераждане на човека.
И нека я има в живота ни!
цитирайДали е по-добре да я няма? – Не! Финалът на стиха казва, че тази любов е прераждане на човека.
И нека я има в живота ни!
zemja написа:
- Нека я има! Този драматичен образ на закъснялата любов буди много размисли.
Дали е по-добре да я няма? – Не! Финалът на стиха казва, че тази любов е прераждане на човека.
И нека я има в живота ни!
Дали е по-добре да я няма? – Не! Финалът на стиха казва, че тази любов е прераждане на човека.
И нека я има в живота ни!