Зная, че подобно заглавие ще ви се стори еретично, но както е казано:

Учениците на добрия учител се познават по това, че са еретици.

За мен времето на маститите автори на проза и за техните мастити произведения отдавна премина. Имах един дълъг период на заблуждение, започнал още в детството ми, когато четях нескончаемо епохалните драскачи, наречени писатели. Изчетох всичко каквото можах. Днес наричам това напълно обезсмислено време - духовен пубертет. И се учудвам, че съм бил толкова тъп, за да похабя времето си за подобно занимание. По-добре да бях изучил в детайли анатомията на човешкото тяло и тънките релации между органите и неговите системи. Да бях се запознал с четвъртата система на организма, наречена КЕНРАК в чест на нейния корейски откривател Бохан, за да запълня празнотите които превръщат съвременните медици в хора със знания приличащи на швейцарско сирене.

      Човек следва да прочете през целия си живот не повече от пет книги. Ще посоча четири от заглавията на моите пет книги:

1. Мисли /на Блез Паскал/

2. Път към здраве /на Махатма Ганди/

3. Обуздаване на вътрешната природа /на Свами Вивекенанда/

4. Пътят на живота /от Лев Толстой/.

Трагичното е, че за да стигне до своите пет книги всеки от нас похабява времето си в четене на стотици други.

        Убедих се от личен опит, че основното свойство на познанието се нарича целесъобразност. Както каратистът концетрира при удар максимално ускорение върху минимална площ, за да получи огромен разрушителен ефект, познанието трябва да е фокусирано върху незабележимо за околните мъничко петънце и от неговата лупа да пламне мощен пожар.

         Второто свойство на познанието е неговото постоянство. По това то прилича на гребането, (но не и разглеждано като лек пролетен флирт с пет букви). Една немска поговорка гласи:

Воденичните камъни могат да се въртят бавно, но важното е да се въртят постоянно!

Или изразено с помощта на една знаменита латинска сентенция:

Повторението е майка на знанието!

Така натрупващото се знание създава своеобразен тунел към Единното Информационно Поле /ЕИП/ и получава правото за канонично влагане в Него.

    Често цитират една мисъл от Еклесиаст: "

Който трупа знания трупа печал.

Това е огромна лъжа. Защото който е казал това не е правил разлика между знание и познание. А тази разлика е от земята до небето. Познанието е систематизирано знание, т.е. знание от втори ред. Познанието винаги ни прави щастливи. Както е отбелязал още Аристотел:

Образованите превъзхождат необразованите, така както живите превъзхождат мъртвите!

Невежеството е нещастие, нещастието е невежество!

Древните философски школи на Индия са стигнали до това дълбоко прозрение още преди хилядолетия. Мнозина биха възразили, че децата са щастливи, бидейки в състояние на невежество. Наистина децата притежават една своеобразна девственост на съзнанието, която следва да бъде наричана табула раса. Голямото изкуство е да умееш да натрупваш без да превърнеш натрупването в порок. Без да се впускам в детайли, точно на това място ще отбележа, че е напълно възможно това качество на индивида да бъде развито до степен да се избегне първородния грях в неговия обобщен смисъл.

         Две са големите предателства спрямо човешкия род, които извършиха интелектуалците на 20 век. Едното от тях е убеждението, че нещата са релативни до степен на неотделимост. Сред главните виновници за натрапването на подобни възгледи е Алберт Айнщайн с неговите две теории на относителността - Специалната и Общата. Трагизмът на този гений е в това, че той подплати погрешните си умозаключения с гениални формули, придаващи правдоподобност на заблуждението му и вдъхващи чувство на огромен респект не само у лаиците, но дори и сред научния елит. Имам предвид формулата

E=mcІ

и формулата за сумиране на скорости:

u" = (v"+u)/(1+ uv"/cІ) .

С почти илюзионистична ловкост Айнщайн съумя да убеди научния свят и себе си в собствената си правота. Но разумът е преди всичко сетиво от друг калибър. И той ни диктува, че нямаме право да се отказваме от идеята за Абсолютна координатна система, на която са се уповавали редица философи като например Нютон и Лайбниц, идеите на които не са подобаващо оценени дори и в наши дни. Аристотел ни призовава да се осланяме на естествеността на рационалното. А то ни диктува, че релативизмът е плод единствено на моментната ни неспособност да го преодолеем. Ала рано или късно човешкият род внезапно ще прогледне и ще остане изумен от гледката на естествеността, която с лека ръка е пренебрегвал. Да се вижда релативизъм в категориите за добро и зло е не само предателство. Това е истинско престъпление. Защото извършващият зло запечатва на лика си, както и в душата и в погледа си, нещо толкова нечистоплътно, че цялата вселена постепенно извръща поглед от него. Най-простият критерий за абсолютност тук е поведението на животните, които инстинктивно избягват подобни зли хора. Бих казал дори нещо повече в което твърдо вярвам, че злото извира по един специален начин от вселената и точно това му обективно свойство го персонифицира в редица вярвания под най-различни наименования, като например Ариман, Сатана, Луцифер, Мефистофел, Азазел и пр.

        Второто голямо предателство е практическият отказ на философията от т.нар. натурфилософия и нейното самотранслиране на релсите на екзистенциалната безпочвеност. Резултатът е появата на философи като Сьорен Киркегор и Анри Бергсон, обезчестили философията и отдалечили я завинаги от естествения предмет на познание. Благодарение на такива мислители съвременната философия прилича на пометнала родилка, на която съобщават нелицеприятната вест, че повече никога няма да може да роди. Днешната философия е изпаднала в състояние на своеобразен нарцисизъм и се занимава повече с изследване на средствата за изследване, отколкото на материята и духа. Това неминуемо дава реално отражение върху редица други области и предизвиква сериозна безпътица пред световното познание, а това от своя страна рефлектира във всичко останало, включително в науката и в изкуството, превръщайки отделния човек в егоист и безбожник.

         Не е ли време за подлагане на своеобразно аутодафе на сгрешената ни матрица за познание и за преразглеждане на основите на света. Следвайки Спиноза би следвало да възкликнем:

Разум или причина, причина или разум!

Така както Архимед е възкликнал своето "Еврика" и изтичал на улицата гол, както майка му го е родила.

 

/следва/

 

Мога само да те поздравя, Мисана.
Нямам нито знания, нито познания, за да коментирам този дълбоко философски материал.
Очаквам продължението.

Светла неделя от мен!

а и темата е стара , поне колкото "писмото и четмото"-с хмилиони за и против.
За да стигнеш до нея обаче задължително трябва да напишеш , прочетеш много от "ненужните и безполезни книги, освен ако нямаш верен ученик и следовник, който да напише вместо теб-цитираният многократно от теб Аристотел например И калко книги трябва да са прочели "будалите" написали "достатъчните "5 книги. А трябва ли да четем теб-ако не, защо пишеш?
Моето мнение по въпроса. Книгата, картината, музиката са "пътека" по която ние достигаме света на автора-реален или като "криво огледало . Приемаме или отричаме. Можем и да не четем. Светът много повече не е четял-делял се е на жреци и жрецопослушни. И понеже цитираш Вивеканада, то ще разкажа негова случка. Та великият учител гостува заедно с ученици свои в някакво ранчо. Стопанката радостна, направила отрано барбекюто и сервира пъргаво стеци и бифтеци. Гуруто с благодарност и видимо удоволствие почва да яде. Учениците са шашнати, недоумяват. Този , който проповяда вегетарианство, лапа с удоволствие мръвки. Искат отговори...
Вивеканада отговаря-
-Животното така , или иначе е убито. Стопанката не е от най-богатите, но е дала всичко от себе си, да ни посрещне, да ни уважи. какво да направим, да и се накараме, да неуважиме труда и, емоцията и...да я огорчим. Няма цена, която не бих платил за да не огорча тези красиви и добри очи...
За духовната храна също дължим според мен благодарност. Горе долу всички имаме приблизително еднакво отпуснат срок на тази земя- и Леонардо, и Вивеканада и ние двамата с теб. В този срок всеки се умества според моженето и според трудолюбието си. Лично аз си мисля, че "тъй наречените писатели, художници, музиканти..." ни вършат тази работа, която ние , или не можем, или ни мързи да свършим. Хамалогията и болката от ния са титанични, но те търпят и "режат тръстиката"
И Прометей е можел да се кефи на живота , като другите титани, но е подложил гръд за разкъсване...Днес знаем него , а не братята и сестрите му-нали?

Много хубав коментар направи. Наистина Прометей оставя името си. Но по-важен е огънят, който ни е оставил. Кой ли ще е новият Прометей? А българският Прометей? Едно е сигурно - ще трябва нов възродителен процес, за да го преименуват в Румен Радев!

Какво за Радев? Отличен военен и безспорен лидер на страната. На президентските избори, ще прати окончателно Борисов в историята И не защото Борисов ще ги загуби, а защото няма да се състезава.

Две неща не харесвам - кучета и някои президенти.
Без майтап - казвам ти чистата истина. Насила харесване не става.