Самотен плаж и лунната пътека
е пистата последна към звездите.
Издигай се.  Безшумно ехо ще отеква
и сенките ще заличат следите.

Издигай се нагоре и не искай
да има вече връщане обратно.
Във конуса на търсената истина
известното изглежда непонятно.

Нещастието щастие ще стане.
Раздялата ще бъде нова среща.
В едно полунеземно извисяване
изстиващото става най-горещо.

Какво ти носи лунното привличане
след прилива на всички океани? -
Страхът на рибите към сушата отвличани
от син флуид, разтворил същността им.

Вулканите на изгрева са стремето
на твоята неписана поезия.
Летиш през сивия тунел на времето
към гарата на тъмната материя.

Тежко, тежко е да се гледа как наоколо затъват в лепкавото безсмислие...

КОСМИЧНО ПРАВ СИ!

Байдън е решил така.

Комунистите си мислят, че всичко им е опечено. Но и те имат своя Юда!

тези мисли в стиха са художествена изява на едно духовно извисяване.
Все по-дълбоко навлизаш в драматичната същност на човешкото търсене, Мисана.
Поздравления!

За мен твоите слова са голямо поощрение!