Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06 21:55 - Етюд с въглен
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 376 Коментари: 7 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Черно небе.

При облаците нощуваш.

Без облаци умираш.

Сън на сенки,

в нощи догаряш -

бенгалски огън на ветровете...

С дивите гъски на миговете,

Нилс Холгерсон

се усещаш.

Ледената кралица на бъдещето

те чака

върху айсберг от Рокуел Кент.

Северът е самотна посока -

стрелка върху платото Наска...

последен дъх на еделвайс,

крясък на похитеното лято,

спазъм на есента

в жълтия минзухар на слънцето,

гръб на минало

с вечния белег на настоящето...

Прицели се (без стрела)

в дългото очакване -

сталактит на надеждата...

Има ли нещо,

в което да вярваш...?

Всеки път е змия.

Изсъхнала съчка е споменът.

Ти си оглозгана мисъл

между кръстосани риби...

Стеле се звездният прах

от душите

прясно кремирани...




Гласувай:
3
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Тук е смисълът.
14.06 22:05
Прицели се (без стрела)

в дългото очакване -

сталактит на надеждата...
цитирай
2. rosiela - Обаче
14.06 22:07
метафорите са направо несравними.
Знам ли, бисери лееш по овъглената душа човешка.
цитирай
3. missana - Сърдечно ти благодаря за хубавите слова, Роси!
15.06 09:45
Бог да те вдъхновява все така, за да ни радваш с поезията си, която е Божествено откровение и прозрение! Мисията ти е да учиш другите, защото го можеш!
цитирай
4. morskipesni - Накрая го (тъй прясно!) кремира
15.06 15:38
че го спраска и деформира.
То даже и "стихче" ми било,
жабарче тъпоумно го редило...
цитирай
5. zemja - Особено ме печатли финалът.
15.06 18:58
Ако кремираните души се превръщат в звезден прах, не е ли това самото им прераждане?
Провокираш размисли, Мисана.
Поздравления!
цитирай
6. missana - Явно пак са ти засадили бор в задния двор.
15.06 20:56
morskipesni написа:
Накрая го (тъй прясно!) кремира че го спраска и деформира.
То даже и "стихче" ми било,
жабарче тъпоумно го редило...


Колко честичко позволяваш това да ти се случва на онези - черните като нощта!
цитирай
7. missana - Благодаря ти, Земя!
15.06 20:58
zemja написа:
Особено ме печатли финалът. Ако кремираните души се превръщат в звезден прах, не е ли това самото им прераждане?
Провокираш размисли, Мисана.
Поздравления!


Много е интересна визията ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 2401165
Постинги: 1832
Коментари: 12308
Гласове: 2492
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930