До мен заставаш тиха и мечтана,
невинна като стръкчето трева.
Светът е само непотребна пяна,
на рамото ми щом склониш глава.

Минават дните - сиви костенурки,
прежИвяли частици красота.
Прелитат вещици с магьоснически хурки,
увиват в паяжина любовта.

По-скъпа с всеки следващ миг ми ставаш. -
Сънувам нощем тъжния ти лик.
Нима със сЪлзи с мене се прощаваш. -
С мечтата да ти бъда годеник.

Не помня името на онзи светъл ангел,
със скиптъра си който ни събра
в живота (тази непристъпна рана) -
по-непрогледна и от нощ гора.

Дори и някога да ме отхвърлиш,
след прага на смъртта ще бъда Там
(мизерното си битие захвърлил) -
пред портите на вечния ни Храм!

а това е дар свише!

Който го може...го може...напук на завистниците!
Блястящи метафори като зрънца на броеница!
Поздрави,Поете!

майстор си, такава образност с толкова висока резулюция! А за изпънатия като по конец стих, по хоризонтала и по вертикала, дума няма да кажа,
само Аплаузи!
Поздравления!
Златко

Лека вечер и много радостна неделя ти пожелавам!

Пожелавам ти да напишеш много нови красиви стихове!

С красиво преплетени в стиха тъга и светъл копнеж постигаш силни внушения, Мисана.
Поздравления!

Бъди благословена!

страхотно. Невероятни метафори. Любов и себеотдаване.

Светът е само непотребна пяна,
на рамото ми щом склониш глава.

Връх!