Прочетен: 1532 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2021 06:47
на Росица Копукова с огромна признателност
Аз помня винаги доброто.
И злото помня в този грешен свят.
Два бряга длан към мен протягат -
на благост и на зла печал.
А между тях тече, тече реката -
житейската река от гъста кал.
Добрите с тази кал нов свят изграждат -
библейски корен Бог му е придал.
А лошите рушат - развалят всичко.
Те просто са слуги на Сатана.
Не стигат святост, винаги самички
и лягат грозни в мократа земя.
Затуй ще помня, Роси, добротата,
безкористната - чиста доброта,
която в словото ти е излята
и я раздаваш даром на света.
Достигна тя до мен и ме зарадва,
че има някой в този свят студен,
ръка протегнал ми сред толкова омраза,
за да опази моя стих свещен.
Посвещавам това стихотворение на г-жа Росица Копукова /rosiela/, която днес - 11 април 2021 година, представи част от моята интимна лирика в рубриката "Рано в неделя" на БНР-Хоризонт, отбелязвайки, че тези стихотворения са уникални в българската поезия.
Сърдечно ти благодаря, Роси! Това е второто представяне на мои стихотворения в БНР-Хоризонт, като и двете представяния са изцяло плод на топлото ти отношение към моето скромно поетично творчество. Бог да ти дава здраве, сили и вдъхновение, за да си винаги така добра и благородна като човек и да продължаваш да ни радваш с изключителната си поезия и творчество, като цяло. Амин!
А ето и избраните от Роси мои стихотворения, които тя прочете по Националното радио:
СЪН В МЪГЛАТА
Сънувам те прегърнала ме нежно
на морски бряг, далеч от този свят.
Вълни с езици бели близват ни вълшебно.
Шептиш в ухото ми и чувствам се богат.
Защо те срещам в края на живота?
Така фатално, невиновно закъсня.
Почти достигнах изранен Голгота,
но оживявам в твоя детски смях.
Последно време - съдно, смъртоносно.
Прелитат вещици на злите си метли.
За мен си чудото до святост съдбоносно
и възвестено с първите петли.
Не ни е съдено с тела да се познаем. -
Сгъстява капки сивата мъгла.
Два силуета сме. Ръка подай ми -
да помня вечно, че до мене си била.
ПОД СВЕТЛИНАТА НА ВЕНЕРА
копнея аз за твоята прегръдка.
Сънувам ласките от бившето ни вчера -
върховната и споделена тръпка...
Сънувам остров девствен в океана.
Вълни докосващи ни с бели длани.
А после малка и закътана поляна,
където стихнали сме замечтани.
Но днес е есен прежълтяваща и блудна.
Напомня тя за вечната раздяла.
Листа прощават се с короните безшумно.
Дървета губят лятната си цялост.
Самият бог поглежда албиносно
(безстрастно, със студено безразличие).
Неумолимо трупат високосност
безбройни мигове белязани с безличие...
Но втренчен в светлината на Венера,
копнея пак за твоята прегръдка.
Сънувам ласките от бившето ни вчера -
върховната и споделена тръпка.
НАПРАВИ МЕ ЩАСТЛИВ
НапрАви ме щастлив в единствен миг,
пред мен по-светла и от лунното сияние.
Очите омагьосани от твоя нежен лик
проглеждаха зад неизбродни разстояния.
Простих покварата на идващия ден,
на светлината от звездите, похитила
мистичното, в което съм докрай стаен,
заключеник на най-загадъчната сила.
Прераждам се от твоята възвишена любов
на най-далечната планета, неподвластна
на земното притегляне, на земния покров,
с безброй слънца, които никога не гаснат!
ОСТАНАХМЕ ЕДИН ВЪВ ДРУГ ЗАБИТИ
Останахме един във друг - ками забити,
в една вековна и бездънна празнота.
Извади ли ни бог ще рукне скритото
и под руини ще ни погребе света.
И страшната си тайна ще я носим,
като повито пеленаче на гърди.
То призрак е на глъхнещи въпроси,
но няма никога от плът да се роди.
Тъй близостта е двойно по-голяма -
ще бродят търсещи се нашите тела
сред този свят изваян от измама
и между спомени докосващи чела.
Години преди да падне Берлинската стена,...
На Велики Четвъртък християните осъждат ...
Трогната съм.
П.П. Разбира се, че съм съгласен да постъпиш както намериш за уместно. Светла неделя!
Нека ти се връщат умножени с множител > 1.
И още по-голямо заслужаваш.
Благодаря на Росица Копукова за тънкия й усет към твоята поезия, за блгородството и за искрената помощ, която ти оказва.
Посветеният на нея стих е прекрасен – посочва най-съществените черти на нейната личност.
На двама ви пожелавам здраве и Божия благословия!
Амин!
И още по-голямо заслужаваш.
Благодаря на Росица Копукова за тънкия й усет към твоята поезия, за блгородството и за искрената помощ, която ти оказва.
Посветеният на нея стих е прекрасен – посочва най-съществените черти на нейната личност.
На двама ви пожелавам здраве и Божия благословия!
Амин!
И още по-голямо заслужаваш.
Благодаря на Росица Копукова за тънкия й усет към твоята поезия, за блгородството и за искрената помощ, която ти оказва.
Посветеният на нея стих е прекрасен – посочва най-съществените черти на нейната личност.
На двама ви пожелавам здраве и Божия благословия!
Амин!
Напълно потвърждавам всичко казано от теб за Роси. Тя е изключителна личност и голяма поетеса. Дълбоко съм й признателен!