Вятърът е мъртвият ти спомен,

за когото сухи са очите,

мрачно е небето като пропаст,

скрила в дъното лицата на мечтите.

Няма кой внезапно да извика

и на ехото подир да отговори -

болката завинаги остава

в дългите подземни коридори.

Само погледът невиждащ във мъглата

сам съзира собствения блясък

и ушите чуват в тишината

нищото като безшумен плясък.

Ти си мъртвият, насън говорещ

с глас наподобяващ твоя. -

Чуждото завинаги спохожда

онова,

което считаш свое.