Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03 20:09 - Как Яворов се размина с шедьовъра
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 702 Коментари: 8 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Безусловно Пейо Крачолов Яворов е един от най-големите български поети. И въпреки опитите на Атанас Далчев да го детронира, той ще остане в историята на поезията на кота по-висока от тази, до която достигна умозрителният Далчев, впрочем не само също отличен поет, но и отличен преводач. Причината Яворов да води пред Далчев са няколко негови кратки, но плазмени стихотворения, между които е "Копнение":

 
КОПНЕНИЕ

 
Все туй копнение в духът

        все туй скиталчество из път

на който не съзирам края.

 

        И поглед вечно устремен

        напред, към утрешния ден

без там пристанище да зная…

 

Очевидно е, че Далчев никога не би могъл да напише подобен стих. Неговите творби тромавеят в сравнение с Яворовите, но все пак си имат достатъчно широк и заслужен кръг от почитатели.

 Преглеждайки внимателно творчеството на Яворов, аз винаги съм си давал сметка, че той, както и Димчо Дебелянов, не е успял да избегне влиянието на поетите символисти в световен план. Практически това е било невъзможно. Поети като Пол Верлен, Артюр Рембо, Шарл Бодлер, Едгар Алан По и др. С две думи - ПРОКЪЛНАТИ ПОЕТИ. Такова е било времето, а всеки плаща данък на своето време. Може би Емили Дикинсън е от малкото творци, които не са  платили този данък, но това е друга тема, върху която тук няма да се спирам. Мисля, че Емили Дикинсън звучи твърде модерно дори и днес и дразни мнозина критици и най-вече техните предрасъдъци по отношение на поезията, разглеждана от тях единствено като мерена реч. Но да се върнем към Яворов. Освен "Копнение" той за щастие е написал още едно непосилно за Далчев стихотворение, озаглавено "Среща":

 
СРЕЩА

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.


Само гениален поет може да напише подобен стих. А Яворов е гениален, за разлика от Далчев, който просто е един много добър поет. Спомням си, че още като ученик, когато за пръв път прочетох "Среща", аз потръпнах от едно особено чувство - чувството, че се сблъсквам с изключителен образец на поезия. И въпреки всички усилия, които полагаха даскалите ни по литература, за да ни отвратят от поезията, карайки ни да я зубрим и да правим безумни анализи, те не успяха да ме отблъснат от "Копнение" и от "Среща". Тези две стихотворения останаха за мен като еталон за най-висша поезия. Многократно съм се връщал към тях, констатирайки, че силата им на въздействие не само не намалява с течение на времето, но дори расте. Все пак с течение на годините се научих да съм доста по-критичен и разбрах внезапно, че съм в състояние да подобря всяко поетично произведение на всеки един класик. Това се дължеше на откритата от мен теорема, че супертензорът на естетиката не е финитен. Той има безкрайна размерност. При това положение и най-прецизният творец не е в състояние да създаде абсолютен шедьовър. Така, при внимателно вглеждане, всеки един от вас може да подобри произволно избран световен поет в произволно избрано негово произведение. Вече с тези други очи аз се вгледах в любимото ми Яворово стихотворение "СРЕЩА" и се запитах допуска ли то подобрение? Не беше трудно да забележа, че вторият му куплет допуска такова и то във финалния си ред. Там Яворов казва:  "няма да се върнат сбъднати мечти."

    Колкото повече се вглеждах в Яворовия вариант, толкова повече осъзнавах, че тук е казано нещо банално, а поезията рядко търпи банални завършеци. Така у мен се зароди еретичната мисъл да оставя в паметта си друг - по-съвършен вариант на Яворовия финал. Няколко години ми бяха нужни, докато го открия. Но затова пък направеното от мен откритие ме ощастливи - бях намерил това, покрай което Яворов бе минал без да го забележи. Великият Яворов! Особена тръпка пробяга по тялото ми и се настани трайно в душата ми. Това беше като откритие на нова формула във физиката или в математиката, а всъщност то си беше нова поетична формула. И тя гласеше:

 "няма да се сбъднат сбъднати мечти."

 Безусловно една много парадоксална формула! А сега ви оставям да се насладите на коригираното Яворово стихотворение:

 

СРЕЩА /по Пейо Яворов/

 

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се сбъднат сбъднати мечти.




Гласувай:
3
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,
22.03 20:44
с интерес прочетох текста, още повече, че аз познавам Далчеви и имам дар от сина му двата тома поезия.
Различно талантливи са, но не бих подценила нито един от тях.
За влиянието от френската поезия съм съгласна.
Емили Дикинсън е друго чудо - имам всичките й стихове. Невероятна по своему, неповлияна от никого в семейното имение.
Да не скараме ангелите сега! Всеки е свой собствен поетичен връх.
цитирай
2. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
22.03 21:33
rosiela написа:
Младене, с интерес прочетох текста, още повече, че аз познавам Далчеви и имам дар от сина му двата тома поезия.
Различно талантливи са, но не бих подценила нито един от тях.
За влиянието от френската поезия съм съгласна.
Емили Дикинсън е друго чудо - имам всичките й стихове. Невероятна по своему, неповлияна от никого в семейното имение.
Да не скараме ангелите сега! Всеки е свой собствен поетичен връх.


Изказах едно частно мнение. Защото да върнеш сбъднати мечти можеш, дори и чрез една услужлива памет, или ако имаш власт над времето. Но да сбъднеш сбъднати мечти не можеш. Сбъдването на мечтата е нейната смърт!
цитирай
3. zemja - Добра тема, Мисана!
23.03 03:39
Безспорно е, че пътят към съвършенството е безкраен. Това означава, че и най-добрата поетична творба може да се промени към по-добро. Подобно убеждение ни задължава да бъдем максимално критични към своите стихове и да не жалим сили да ги редактираме – с поглед към най-сполучливия вариант.
Смело и търсещо е перото ти, Мисана!
Поздрави!
цитирай
4. missana - Благодаря ти за подкрепата, Земя!
23.03 09:57
zemja написа:
Добра тема, Мисана! Безспорно е, че пътят към съвършенството е безкраен. Това означава, че и най-добрата поетична творба може да се промени към по-добро. Подобно убеждение ни задължава да бъдем максимално критични към своите стихове и да не жалим сили да ги редактираме – с поглед към най-сполучливия вариант.
Смело и търсещо е перото ти, Мисана!


Поздрави!


Стихотворението на Яворов е непокътнато с изключение на финалния му ред, в който съм заменил "върнат" със "сбъднат". Ние можем да връщаме в паметта си събития, дори сбъднати. Ако времето потече назад, като в апокалипсиса на Йоан и мъртвите станат от гробовете си и се сглобят от костите си, то отново всичко ще бъде върнато назад. Но сбъдната мечта не може да се сбъдне втори път. Тя е като обезчестена мома - веднъж завинаги става жена, но мома никога вече. Всяка една мечта умира чрез сбъдването си. Сбъдването е смъртният акт на мечтите. Затова обречеността, на която е носител сбъдването е сакрална. Да кажеш:

"няма да се сбъднат сбъднати мечти"

не е тавтология, а прозрение. Но първо трябва да осъзнаеш същината.
цитирай
5. zemja - Разбирам те, Мисана!
24.03 00:21
Благодаря за много обоснованата мотивировка на редакцията ти.
Надявам се да бъде полезна и за другите читатели.
Поздрави!
цитирай
6. missana - Повторно ти благодаря, Земя!
24.03 20:03
От Я воров харесвам само тези две стихотворения. Затова денонощно мисля над тях - как да ги усиля, за да останат вечни шедьоври!
цитирай
7. zemja - Само?!
24.03 22:51
Това ме изненадва, Мисана.
За мен пък, Яворов е най-добрият ни поет –
толкова разнообразен като тематика и стил!
Да не говорим за овладяна техника на стиха!
Но уважавам и твоя поглед към творчеството му.

цитирай
8. missana - Не е за изненада, Земя.
26.03 02:00
zemja написа:
Само?!
Това ме изненадва, Мисана.
За мен пък, Яворов е най-добрият ни поет –
толкова разнообразен като тематика и стил!
Да не говорим за овладяна техника на стиха!
Но уважавам и твоя поглед към творчеството му.



Не е тайна, че Яворов пише след Пол Верлен и буквално му падражава. Ето прост пример. Стихотворението СЕНКИ на Яворов:

"На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта... Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.
Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат...
И пак, един пред друг, един за друг стоят.
Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина...
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!"


И сега стихотворението САНТИМЕНТАЛЕН РАЗГОВОР на Пол Верлен:



"През стария парк, заледен и самотен,

две сенки преминаха с шепот сиротен.



Очите им — мъртви, от устните сухи

едвам се дочуват словата им глухи.



Сред стария парк, заледен и самотен,

две сенки въздишаха в спомен сиротен.



— Ти помниш ли нашите радости прежни?

— Защо да си спомням неща безнадеждни?



— Сърце ти за мене тупти ли поне?

и мене ли всявга сънуваш ти? — Не.



— Ахъ! нашето щастие! — помня: всенощно

в целувка притискахме устни! — Възможно.



— Небето прозрачно! надеждата ясна!

— Сразена, под черно небе тя угасна.



Така те вървяха под клоните сухи,

и само нощта чу словата им глухи."



Мисля, че след тези примери ще ме разбереш напълно.







цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 2395665
Постинги: 1827
Коментари: 12291
Гласове: 2489
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930