Под светлината нощна на Венера

копнея аз за твоята прегръдка.

Сънувам ласките от бившето ни вчера -

върховната и споделена тръпка...

Сънувам остров девствен в океана.

Вълни докосващи ни с бели длани.

А после малка и закътана поляна,

където стихнали сме замечтани.

Но днес е есен прежълтяваща и блудна.

Напомня тя за вечната раздяла.

Листа прощават се с короните безшумно.

Дървета губят лятната си цялост.

Самият бог поглежда албиносно

(безстрастно, със студено безразличие).

Неумолимо трупат високосност

безбройни мигове белязани с безличие...

Но втренчен в светлината на Венера,

копнея  пак за твоята прегръдка.

Сънувам ласките от бившето ни вчера -

върховната и споделена тръпка.