Поетът е роден за Самота

в окото на огромен кървав залез.

Кърви вселената, превърната в сълза.

Прокобата на времето го дави.

И без приятели се чувства най-добре. -

Единствен в натежалото предчувствие.

Предаден на съда на ветрове -

студени и лишени от съчувствие.

Поетът - жива пепел в огън прокълнАт.

Очите му са факли от несбъднат пламък.

По-гонен и от скитник непознат,

живее той в словесния си замък.

И моли милост от минаващите миговЕ,

към бъдещето вечно устремени -

случайни минувачи без лице,

стихът му пресен те дано да вземат.

Поетът е роден от Самота -

Любима вярна до последна ласка.

Душата му е феникс в пепелта. -

Възкръсва и с криле му ръкопляска.