Постинг
24.02.2021 15:04 -
Като любими страници да овехтеем...
И на мен ми стана студено...
От няколко дни февруари със смръщени
вежди гледа под нулата...
Дори обух си чорапи, дебели чорапи -
намерих ги в дълбините на стария скрин.
Уж съм се свил и мързеля,
а не ми стават обувките -
изляза ли да нахраня кучето,
ръбовете на изтънялата ми глава
се облепят със лед.
Не се оплаквам, хубаво нещо е зимата,
имаш ли огън, дърва и жена...
като теб.
Единият чорап има дупка,
но аз - си мълча - безименно.
Оглеждам резервите: брашното ще стигне -
почти до пролетта.
И прегръдките ни навярно...
Една прегръдка те топли през целия ден...
Чашите вино леко замайват
хубавците ни, дето четат новините
и за времето нещо шептят...
Само не казвай, че този път на тебе
не ти е студено!
Ръце разгърнал съм като екватор - да стопля света.
Две цепеници ще хвърля във огъня.
А ако потрябва, още наръч-два ще донеса...
Февруари е време за вълци и вино.
Мъжко време, а дните носят калпаци от сняг.
Зад вратата изправена кремъклийката
взира се в тъмното нищо и дебне
някой да прескочи зида.
Изправям безсънно глава...
Вземам въгленче и запалвам лулата,
дето разказва приказки на света..
Като видение идваш от тъмното
и присядаш до мен,
скланяш глава на рамото ми
и дълго слушаш как...
просторно
мълча...
От няколко дни февруари със смръщени
вежди гледа под нулата...
Дори обух си чорапи, дебели чорапи -
намерих ги в дълбините на стария скрин.
Уж съм се свил и мързеля,
а не ми стават обувките -
изляза ли да нахраня кучето,
ръбовете на изтънялата ми глава
се облепят със лед.
Не се оплаквам, хубаво нещо е зимата,
имаш ли огън, дърва и жена...
като теб.
Единият чорап има дупка,
но аз - си мълча - безименно.
Оглеждам резервите: брашното ще стигне -
почти до пролетта.
И прегръдките ни навярно...
Една прегръдка те топли през целия ден...
Чашите вино леко замайват
хубавците ни, дето четат новините
и за времето нещо шептят...
Само не казвай, че този път на тебе
не ти е студено!
Ръце разгърнал съм като екватор - да стопля света.
Две цепеници ще хвърля във огъня.
А ако потрябва, още наръч-два ще донеса...
Февруари е време за вълци и вино.
Мъжко време, а дните носят калпаци от сняг.
Зад вратата изправена кремъклийката
взира се в тъмното нищо и дебне
някой да прескочи зида.
Изправям безсънно глава...
Вземам въгленче и запалвам лулата,
дето разказва приказки на света..
Като видение идваш от тъмното
и присядаш до мен,
скланяш глава на рамото ми
и дълго слушаш как...
просторно
мълча...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари