Пилея най-последните минути.
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
на бъдещето яркият мотив.

Сега се движа само машинално,
а вътре в себе си въртя се в кръг.
Превръща се красивото в баналност,
животът - във издънка на недъг.

Кандилото на слънцето догаря
в бърлогата на злите ветрове.
През треморни клепачи се отваря
окото свито в малък таралеж,

зад миглите - бодли пренаредени
от ничия, но тайнствена ръка
...И връщат се лъчите отразени
към черната космическа река...