Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02 09:37 - Залез
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 200 Коментари: 6 Гласове:
-2



Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак
в пространството. Сред неговите кули.
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар че някога сме го изгубили...



Гласувай:
4
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,прекрасен поет си.
09.02 12:25
Не съм срещала досега подобни виртуозно поднесени метафори.
А поантата е ненадмината:

Докато има нещо, във което вярваме.
Макар че някога сме го изгубили...
цитирай
2. rosiela - Гледам по- горе две червени калинки
09.02 12:26
се мъчат да те стигнат, обаче не могат.
Простичко е: калинките не летят високо, миличките. В ниското са си цял живот.
цитирай
3. rosiela - Останалата част от пейзажа е от село Бохот, нали , баби?
09.02 17:30
jupel написа:
калинката е красиво насекомо,
но угоено прасе при това в синя боя смесена с калта си е ОТВРАТ

цитирай
4. missana - Сърдечно ти благодаря за прекрасните слова, Роси!
09.02 20:40
Току-що се прибирам и виждам много спам в коментарното ми поле. Разбира се мястото на спама е в кошчето за боклук. Затова подходих радикално.

...А Бохотската баба няма елементарно възпитание. Това, обаче, не ме учудва.

...
цитирай
5. rosiela - Добре си сторил, Младене.
09.02 20:42
missana написа:
Току-що се прибирам и виждам много спам в коментарното ми поле. Разбира се мястото на спама е в кошчето за боклук. Затова подходих радикално.

...А Бохотската баба няма елементарно възпитание. Това, обаче, не ме учудва.

...

цитирай
6. missana - Беше наложително, Роси!
09.02 21:22
Тези хора нямат елементарно възпитание и чувство за мярка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 2151489
Постинги: 1681
Коментари: 11402
Гласове: 2390
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31