Постинг
27.01.2021 22:15 -
Последен бряг
Долавям този бряг
и всички брегове чрез него.
Сега съм само аз
и другите, които не намерих...
Уви, през погледа минава без да спре
гласът на капката,
слухът не я усеща.
А устните са жадни - в тях бразди
напомнят, че в дъжда
присъства още нещо.
...Когато бяга вечерният влак
и сянката, която не догонва,
в огромното поле, пред пълен мрак,
си спомням като участ най-тревожното.
Зад мен остават дългите лъчи
на детството, което не достигнах.
И зрението хладно във страни,
отчаяно от смисъла на всичко...
Достигнал последния си бряг, Лирическият отчаяно осъзнава смисъла на всичко непостигнато в живота му.
Темата за преходността и края все повече се налага в творчеството ти, Мисана.
И това ме натъжава...
цитирайТемата за преходността и края все повече се налага в творчеството ти, Мисана.
И това ме натъжава...
zemja написа:
Драматични чувства и мисли! Достигнал последния си бряг, Лирическият отчаяно осъзнава смисъла на всичко непостигнато в живота му.
Темата за преходността и края все повече се налага в творчеството ти, Мисана.
И това ме натъжава...
Темата за преходността и края все повече се налага в творчеството ти, Мисана.
И това ме натъжава...
В края на пътя си неизбежно осъзнаваме някои истини за преходността. Аз имах щастието да ги осъзная на по-ранна възраст /стихът е писан много отдавна/ и така своеобразно се ваксинирах за настоящата! Да ти е прекрасна вечерта!
Щом го публикуваш сега, без да отбелязваш годината на написването, това означава,
че потвърждаваш казаното преди. Иначе, би било етап в развитиеро на твоето мислене
за ценностите на живота.
Поздрави!
цитирайче потвърждаваш казаното преди. Иначе, би било етап в развитиеро на твоето мислене
за ценностите на живота.
Поздрави!
разтърсващо е. А тук направо онемях:
Зад мен остават дългите лъчи
на детството, което не достигнах.
И зрението хладно във страни,
отчаяно от смисъла на всичко...
цитирайЗад мен остават дългите лъчи
на детството, което не достигнах.
И зрението хладно във страни,
отчаяно от смисъла на всичко...
zemja написа:
Ваксиниран? Щом го публикуваш сега, без да отбелязваш годината на написването, това означава,
че потвърждаваш казаното преди. Иначе, би било етап в развитиеро на твоето мислене
за ценностите на живота.
Поздрави!
че потвърждаваш казаното преди. Иначе, би било етап в развитиеро на твоето мислене
за ценностите на живота.
Поздрави!
Много често младежи и девойки са спохождани от мрачни мисли...може би за да не ги спохождат, когато остареят!
rosiela написа:
Младене, разтърсващо е. А тук направо онемях:
Зад мен остават дългите лъчи
на детството, което не достигнах.
И зрението хладно във страни,
отчаяно от смисъла на всичко...
Зад мен остават дългите лъчи
на детството, което не достигнах.
И зрението хладно във страни,
отчаяно от смисъла на всичко...
