Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2021 22:28 - ДЪРВОТО
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1235 Коментари: 9 Гласове:
1

Последна промяна: 16.01.2021 22:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ето го Дървото! -

Пред мен лежи отсечена напречно неговата истина

и неусетно кръговете му

затварят ме във смисъла...

И двамата мълчим. Не трябват думи.

... Мълчание на никнещия страх

в шума на отзвучалото бездумие...

Очите му се вглеждат от отрязания упор

със дървените си бразди

... И мисълта!

Но аз не виждам нищо зад гърба ѝ.

Живял съм цял живот в това Дърво,

отсечен съм със него и кръвта

навярно е попила във пръстта

засъхнала в гримасата на корените...




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemja - Tъжно!
16.01.2021 23:57
Да се почувстваш като отсечено дърво, в чиито корени е попила кръвта ти! ––
Това не е ли израз на пълно отчаяние, изгубени надежди, очаквания, копнежи...?
Надявам се това да е моментно душевно състояние и очаквам твоя светъл стих, Мисана!
цитирай
2. missana - Благодаря ти за този хубав коментар, Земя!
17.01.2021 00:59
zemja написа:
Tъжно! Да се почувстваш като отсечено дърво, в чиито корени е попила кръвта ти! ––
Това не е ли израз на пълно отчаяние, изгубени надежди, очаквания, копнежи...?
Надявам се това да е моментно душевно състояние и очаквам твоя светъл стих, Мисана!



Може би тъгата е прелюдия към светли стихове. Ще видим - каквото Господ е рекъл!
цитирай
3. skotadix - Екология и философия...
17.01.2021 02:32
Много актуално в пластмасовия апокалипсис...Но това е само един от пластовете тук...
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Приятелю!
17.01.2021 09:30
skotadix написа:
Екология и философия... Много актуално в пластмасовия апокалипсис...Но това е само един от пластовете тук...


Много точно отбелязваш.
цитирай
5. rosiela - Младене,
17.01.2021 09:49
изключително въздействащо, приятелю.
Ето моите


КОРЕНИ


Не зеленооките листа,
не зреещият плод
по устните ме мами.
Не шепота на вятъра,
а верността
на корените
между дървото и земята
се опитвам да открия.

Сетих се покрай теб за това мое старо стихотворение от младите години, макар да носи по- друг смисъл.
Бъди жив и здрав с магичната си поезия, пак ще те пускам в ефир. Заслужаваш.
цитирай
6. missana - Красива е поезията ти, Роси!
17.01.2021 17:41
rosiela написа:
Младене, изключително въздействащо, приятелю.
Ето моите


КОРЕНИ


Не зеленооките листа,
не зреещият плод
по устните ме мами.
Не шепота на вятъра,
а верността
на корените
между дървото и земята
се опитвам да открия.

Сетих се покрай теб за това мое старо стихотворение от младите години, макар да носи по- друг смисъл.
Бъди жив и здрав с магичната си поезия, пак ще те пускам в ефир. Заслужаваш.


Сърдечно благодаря за този коментар. И моето "Дърво" е доста старо стихотворение. През 1990 г. беше отпечатано в сп.Хермес, където поместиха цикъл от мои стихове. Самото стихотворение е писано през 1976г. Вначалото на 80-те години Найден Вълчев, с помощта на Иван Методиев, го публикува в сп.Септември. За жалост бяха ми извадили редове от творбата без да ме питат дали съм съглсен. Поставиха ме пред свършен факт.
цитирай
7. zemja - Роси,
17.01.2021 19:48
много е хубав стихът ти!
Допадат ми тези кратки форми – с дълбок смисъл и лека достъпност.

Поздравления!
цитирай
8. zemja - Мисана,
17.01.2021 19:52
важно беше да кажеш кога е писан стихът ти, защото това се отразява на възприемането му.
Благодаря за направените уточнения!
цитирай
9. missana - Благодаря ти, Земя!
17.01.2021 23:28
zemja написа:
Мисана, важно беше да кажеш кога е писан стихът ти, защото това се отразява на възприемането му.
Благодаря за направените уточнения!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5037846
Постинги: 2885
Коментари: 18677
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031