Постинг
13.01.2021 21:22 -
Зачатие
Заченат съм от време и пространство
в часа на непристъпната мъгла.
Сред нея моят дух без цел е странствал,
оглеждайки се в хиляди тела.
Навеждайки се над случайната тревичка,
ме сепва споменът за този древен миг.
И чуруликане на близка птичка
внушава, че животът е безлик...
Поискал с любовта да го заместиш,
грешиш, приятелю - замества ли се той?
Възможно ли е до синтез да смесиш
илюзия с великия покой...?
Не е възможно! Влюбеният страда
разбрал, че все в измама е живял.
За него е утеха и награда,
че този свят е сътворен от кал.
Тече безбрежната река на битието.
Отнася формите в неведом океан.
В последния ръкав, наречен Лета,
си вече сянка пред Плутонов храм.
в часа на непристъпната мъгла.
Сред нея моят дух без цел е странствал,
оглеждайки се в хиляди тела.
Навеждайки се над случайната тревичка,
ме сепва споменът за този древен миг.
И чуруликане на близка птичка
внушава, че животът е безлик...
Поискал с любовта да го заместиш,
грешиш, приятелю - замества ли се той?
Възможно ли е до синтез да смесиш
илюзия с великия покой...?
Не е възможно! Влюбеният страда
разбрал, че все в измама е живял.
За него е утеха и награда,
че този свят е сътворен от кал.
Тече безбрежната река на битието.
Отнася формите в неведом океан.
В последния ръкав, наречен Лета,
си вече сянка пред Плутонов храм.
невероятно е. Носи една дълбока тъга, но толкова философски издържана и оригинално поднесена, че звучи неповторимо. Сякаш струи от стиховете ти една космична меланхолия и преобръща смисъла на живота.
цитирай
2.
missana -
Благодаря ти, Роси! Ти единствена съумяваш да вникнеш до дъно в онова, което се
13.01.2021 22:37
13.01.2021 22:37
rosiela написа:
Младене, невероятно е. Носи една дълбока тъга, но толкова философски издържана и оригинално поднесена, че звучи неповторимо. Сякаш струи от стиховете ти една космична меланхолия и преобръща смисъла на живота.
опитвам да изряза в стиховете си. Дълбоко съм ти признателен, защото така усещам, че може би постигам известен успех в себеизразяването си!
винаги съм го чувствала, но сега се убедих напълно, че моите стихове звучат крайно примитивно. Било е дързост от моя страна да публикувм на твоята страница. Отивам да изтрия всички.
Препрочитам "Зачатие" и си мисля: как трябва да живее човек, след като е разбрал, че животът е илюзия, а любовта – велик покой?
Почитания!
цитирайПрепрочитам "Зачатие" и си мисля: как трябва да живее човек, след като е разбрал, че животът е илюзия, а любовта – велик покой?
Почитания!
Въпросите на генезиса, сътворението, смисъла на битието, те мъчат напоследък...
Размисли, предадени по красив начин, но още по-важно е, че са близки до всички нас...
цитирайРазмисли, предадени по красив начин, но още по-важно е, че са близки до всички нас...
zemja написа:
Мисана, винаги съм го чувствала, но сега се убедих напълно, че моите стихове звучат крайно примитивно. Било е дързост от моя страна да публикувм на твоята страница. Отивам да изтрия всички.
Препрочитам "Зачатие" и си мисля: как трябва да живее човек, след като е разбрал, че животът е илюзия, а любовта – велик покой?
Почитания!
Препрочитам "Зачатие" и си мисля: как трябва да живее човек, след като е разбрал, че животът е илюзия, а любовта – велик покой?
Почитания!
но и из като чета твоята изключителна поезия, съм обзет от желание да изтрия всичко написано от мен. Но така е - поетите са различни и пишат различно. Иначе щеше да е много скучно да четем единствено себе си. Моля те да не триеш нищо свое. Ще ме наскърбиш много!
skotadix написа:
Въпросите на генезиса, сътворението, смисъла на битието, те мъчат напоследък...
Размисли, предадени по красив начин, но още по-важно е, че са близки до всички нас...
Размисли, предадени по красив начин, но още по-важно е, че са близки до всички нас...
Тези въпроси ме измъчват още от детството ми. И предполагям, че измъчват почти всеки. Важното е да ги облечем в поезия и да правим опити да им отговорим.