Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01 19:36 - Като тих лъх
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 383 Коментари: 8 Гласове:
-3

Последна промяна: 03.01 00:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

       В материал озаглавен "Когато сентенциалността се превръща в поезия", качен в блог бг на линк:

https://missana.blog.bg/poezia/2019/11/11/kogato-sentencialnostta-se-prevryshta-v-poeziia.1682096?reply=5266976

ви запознах вкратце с ценното и оригинално литературно и духовно творчество на отец Йоан Карамихалев, който е свещеноиконом и действащ свещеник в църквата "Света София" /в София/.

        Съвсем наскоро излезе от печат неговата най-нова книга озаглавена "Лъх от тих вятър", подписана с гражданското му име - Янчо Михайлов. Книгата е издадена от АртГраф, София, с редактор - Теодора Димова, коректор - Лора Султанова и художник на корицата - Петър Милев. Спонсор на книгата е г-н Живко Ненов. Тя представлява сборник от къси разкази и беше официално, и прекрасно представена, в присъствието и с участието на автора й, в деня на Бъдни вечер /2020 година/ от 11 часа по БНТ 1, както и по други национални медии.
         В момента, пишейки тези редове, я държа в ръце с автограф от моя скъп приятел Янчо:

"На моя приятел Младен Мисана, талантлив поет,
желая преди всичко здраве
и всичко останало да му се придаде!"

Тази книга е първият, но много успешен опит на Янчо Михайлов на полето на прозата и по-специално на полето на късите разкази. Заглавието й е умело и нарочно подбрано, а  ключ за неговото разбиране е следният цитат:

И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи цели планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - лъх от тих вятър (и там е Господ).  (3 Цар. 19:11 - 12).

Да се пишат успешно къси разкази се изисква голямо умение и не всеки би се осмелил да дебютира с такава книга. Но Янчо Михайлов е таил отдавна в дълбините на душата си тези разкази. Те са съзрявали неусетно в него, като доброто вино за причастие. И когато е почувствал със сърцето си, че е настъпило времето те да видят бял свят, авторът просто ги е записал върху координатната система на белия лист, като своеобразни аналитично-литературни формули от аналитичната геометрия на духовния свят. Днес е много модерно да се пишат къси разкази с неочакван край. Мнозина се опитват на това поприще да блеснат с оригиналност, която, уви, твърде често и гротесково избива във вычурност. Нерядко тези неочаквани финали изглеждат изкуствено пришити към телата на подобни разкази, с една-единствена цел да се узакони жанровата им принадлежност. Но в "Лъх от тих вятър" нещата са съвършено различни. Преобладаващо героите там са духовни лица, размишляващи над собственото си и чуждо битие и извличайки от наглед маловажни събития кардинални изводи, чието високо ниво на обобщение провокира, както размисли и духовни търсения в тялото на Светото писание, но също и из лабиринта на житейските дебри, често внасяйки нотки на съмнения и корективи в някои от догмите на вярата, обогатяващи я, като краен резултат от четенето, с една по-висока кота на разбиране и проникновение.

       Ще издам една малка тайна. Още в хода на сътворяването на тази своя книга, Янчо споделяше с мен разказите си, защото ми имаше пълно доверие, че не бих злоупотребил с негово неиздадено официално творчество. Така получих привилегията да се запозная на части с компонентите на неговия труд и да ги огледам най-внимателно в своята аналитична лаборатория. Силно впечатление ми направи фактът, че във всеки негов разказ присъства някакво своеобразно тайнство. Но не натрапено и с клеймо - "тайнство", а органически произтичащо от тъканта на късия разказ. Самите герои на Янчо са сякаш даоски или християнски мъдреци, живеещи в своего рода несъвършенство и в малки грехове, чрез които, обаче, по кармичен път те се пречистват духовно и постигат истината, заради която са били пратени на този свят. Истина, както за самите тях, така и за другите, включително и за читателите. Именно тези умело подбрани и ненатрапчиво споделени истини в тази книга, нерядко безуспешно търсени и от самите нас - читателите, съставлява главната й ценност. Защото ни се позволява по един неповторим начин да станем сякаш съавтори и техни съпричастници. Това отново ни припомня прословутата сентенция, че прекален светец и Богу не е драг! Самият автор сподели по БНТ 1, че неговите герои и фабулата на разказите му, са твърде разнообразни. В част от тях има несъмнен прототип. В други авторът е прибягнал до художествената фантазия, използвайки метода на своеобразния творчески микс. Както Янчо сподели пред камерите, неговите герои имат напълно самостоятелна съдба. И колкото и да се е стремил да ги поведе по пътеката на праведността и духовното разбиране за живота, те са оказвали съпротивление и в редица случаи са избирали своя собствена траектория, противоречаща на църковните догми или на неговото авторско виждане. Това придава допълнително очарование на книгата и й вдъхва живот, отличаващ я от догматичното и схоластично творчество. Навсякъде се чувства мъдростта на разказвача - една натрупана с годините мекота и финес на изказа, който никога не се конфронтира с читателя и не издевателства и за миг над него, а го оставя да надникне крадешком през твоческата шпионка на отец Йоан Карамихалев в дълбините на човешката душа. А тя се оказва неподготвена за тази среща - както от страната на героите, така и от страната на читателите. Оттам произтича и ефектът на изненадата, несъмнен бонус за книгата, придаваща й допълнителна прелест.

         За мен тази книга е много успешна. Отвново споделям,че прочита й ми остави чувството за неподправена мъдрост, която диша от живот и зарежда с него читателя. Същевременно разказите на Янчо са носители на литературен финес, сравним с този на Йордан Йовков. Аз му пожелавам нови успехи на полето на белетристиката още през настоящата 2021-ва година. Пожелавам му също крепко здраве и необходимия комфорт на средата, в която е потопен, за да бъде писането успешно!

         ЧНГ и за много години, Янчо - скъпи Приятелю!

 

 

 




Гласувай:
5
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,
02.01 19:50
много ми хареса какво си написал за него. Браво.
цитирай
2. missana - Благодаря, Роси!
02.01 20:10
rosiela написа:
много ми хареса какво си написал за него. Браво.


Отец Йоан Карамихалев е рядко скромен и талантлив човек. Той написа и издаде книга озаглавена "Притчи за светци", написа и издаде превъзходен учебник по Етика, озаглавен "Записки по православна християнска етика", написа и издаде книгата "Изкачване на Тавор" - все негови богословски трудове. Отделно преведе проповедите: на руския патриарх, на митрополит Иларион Волоколамски, неделните проповеди на руски светци и пр. Има издадени 4 стихосбирки с поезия, която е свидетелство за висок поетичен талант.

Затова съм особено радостен, че издаде и този сборник с къси разкази.
цитирай
3. rosiela - Поздравления.Не го познавам.
02.01 20:18
missana написа:
rosiela написа:
много ми хареса какво си написал за него. Браво.


Отец Йоан Карамихалев е рядко скромен и талантлив човек. Той написа и издаде книга озаглавена "Притчи за светци", написа и издаде превъзходен учебник по Етика, озаглавен "Записки по православна християнска етика", написа и издаде книгата "Изкачване на Тавор" - все негови богословски трудове. Отделно преведе проповедите: на руския патриарх, на митрополит Иларион Волоколамски, неделните проповеди на руски светци и пр. Има издадени 4 стихосбирки с поезия, която е свидетелство за висок поетичен талант.

Затова съм особено радостен, че издаде и този сборник с къси разкази.

цитирай
4. missana - Беше години наред преподавател по Омилетика в духовната семинария в София,
02.01 20:30
а преди това библиотекар на манастира в Черепиш. Прави също докторантура в Регенсбург. Познаваме се още от 70-те години. Той беше от кръга на Бургаските поети /защото е родом от град Бургас/. Имам предвид поетите Иван Апостолов, Наталия Андреева, Любомир Захариев /зет на Владимир Свинтила/, Манол Манолов. От тях Иван Апостолов и Манол Манолов са вече покойници - вечна им памет. Самият отец Йоан е роден през 1957 година.
цитирай
5. rosiela - Младене,благодаря за информацията.
02.01 21:03
missana написа:
а преди това библиотекар на манастира в Черепиш. Прави също докторантура в Регенсбург. Познаваме се още от 70-те години. Той беше от кръга на Бургаските поети /защото е родом от град Бургас/. Имам предвид поетите Иван Апостолов, Наталия Андреева, Любомир Захариев /зет на Владимир Свинтила/, Манол Манолов. От тях Иван Апостолов и Манол Манолов са вече покойници - вечна им памет. Самият отец Йоан е роден през 1957 година.

цитирай
6. missana - Ето още два коментара за книгата на Отец Йоан, публикувани в друг сайт:
02.01 21:57
1) limeruna (Йоана)

"Много интересно представяне за автор, който несъмнено го заслужава. Има много хубави стихове, а съм сигурна, че и прозата му е стойностна и приятна за четене. Прииска ми се да прочета тази книга."

2) Lilia_Anna (Boyana)

"Книгата на Янчо Михайлов (отец Йоан Карамихалев) е ярко духовно явление, което няма аналог в българската литература. Тя възстановява една отдавна прекъсната духовна традиция, която единява художественото слово с Божественото слово. Особена ценност в нея представлява личността на автора, като православен християнин и служител на Бога. Свещеникът като главен герой на голяма част от разказите, с неговите човешки болежки и терзания, вървейки сред горящия днешен свят подобно св.Йоан Кръстител, в голямо смирение и саморазобличение, проправя пътя в блудните човешки души към Бога. Хулен, клеветен, пренебрегван, натоварен с човешките си слабости и грешки, самотен сред човешкото неразбиране, презиран за това, че няма ангелския вид на изискващите човешки очаквания, той съизмерва мислите и делата с библейското слово и страда пред човешката си немощ. Постигнатата художествена стойност в тази първа негова белетристична книга достойно съперничи на отдавна доказаното от него в поезията."
цитирай
7. zemja - Поздравления!
02.01 23:20
Мисана, много достойни думи си написал за книгата на Янчо Михайлов "Лъх от тих вятър". С дълбоко проникновение в смисъла на разказите и в стила на автора ти събуждаш интереса на читателите.

Благодатя ти, че ни запозна с личността и творчеството на този талантлив поет и писател.

Успешна 2021!
цитирай
8. missana - Сърдечно ти благодаря, Земя, както от мое име, така и от името на а втора на книгата
03.01 00:16
zemja написа:
Поздравления! Мисана, много достойни думи си написал за книгата на Янчо Михайлов "Лъх от тих вятър". С дълбоко проникновение в смисъла на разказите и в стила на автора ти събуждаш интереса на читателите.

Благодатя ти, че ни запозна с личността и творчеството на този талантлив поет и писател.

Успешна 2021!


Янчо Михайлов. Бъди в отлично здраве, заедно с близките си! Нека Новата 2021-ва година ви носи щастие и реализация на мечтите!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 2090829
Постинги: 1655
Коментари: 11208
Гласове: 2366
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930