а елхите вехнат в нашите дворове.

Сърцата се сближават,

а гирляндите се вплитат във мостове.

Крехки са упорите им, не ще ни издържат.

Зимата дошла е, пропълзява като смърт.

Портите душевни залостени са здраво,

малцина ще преминат по пътеката направо.

Разделят ни уплаха, скръб, акорд минорен,

пред портите ни не висят венци.

Сами сме днес във този свят позорен,

изстинал, мрачен, без екот на звънци.

Забравяме за чуждите неволи,

събличаме се и оставаме душевно голи,

Страх ни е за нас самите,

но сами забиваме във гърбовете си камите.

Докога ще издържим не ни е ясно,

автентични са историите на всеки.

Не ни се нрави много да стоим натясно,

ала броните ни от желязо се оказват меки.

Едно е сигурно, сърцата ще туптят,

макар и вечните ни добродетели да спят.

Все пак това е просто една студена зима,

а за нашата държава, поредната трагична пантомима.

Иван ДАНАИЛОВ