В неземните извивки на декември

пътувам с дракони към чужди светове.

Захвърлям миналото с мрачен тембър,

гласът на земното е фалш. Не ме зове.

Очите на звездите с мен се любят,

превърнат в лъч навлизам смело в тях.

И сънищата ми щастливо се събуждат

на галактични гари сред сияен прах.

Прахът ваятел на невиждани вселени,

от тъмната материя роден чрез транс,

желе от спомените на безброй промени,

за бъдещето - вечен първороден шанс!

Щастливец съм, че моята любима,

наметната със звезден плащ - дете-жена,

отвъд тунела на космическата зима

очаква идването ми в иглу от светлина.