в тъгата има толкова красота, а ти умееш да я отразиш.

искам да те попитам дали ти имаш издадена стихосбирка?!

Пишеш....божествено...това е дар свише
и повярвай ми не те лаская
даже и да не си го подписал,то стилът ти е ункален...и неповторим.
Удоволствие е за мен да те чета!

Не, нямам издадена книга. В началото на 80-те години на миналия век предложих два свои ръкописа: "Самотни рими" и "Свещ за самота" на издателствата: "Геоги Бакалов" /Варна/, "Народна младеж" /София/ и "Български писател" /София/. Ръкописите ми бяха отхвърлени с взаимно изключващи се рецензии. През същия период /до 1989г/ успях да издам с неимоверни усилия около 15 стихотворения в периодичния печат. И това беше всичко. Получих алергия и спрях да пиша чак до 2013г. Тогава Бог стори чудо и прописах отново. През 1990 г. отпечатах в сп."Хермес" обширни цикли от цитираните стихосбирки. Проблемът за издаване на книга не е финансов - средствата са налице. Проблемът е психологически. Написал съм общо около 1000 стихотворения за периода 1973 - 2020 година.

Колко тъга и болка има тук, предадени чрез мрачна символика!
Само задълбочените и мислещи натури могат да страдат така въздействащо.
Допадат ми тези кратки форми, които казват много.
Харесах, Мисана!

колко пъти повтарях аз. Да издадеш, ама не щеш.Който стане, да те чуе на 3 януари по БНР, " Хоризонт". За повече въпроси, отговор на лични.

Ценя много висока мнението ти. Лека вечер и красиви сънища!

Ти си истински приятел!