Постинг
07.12.2020 19:23 -
В КЪСЕН ЧАС
В късен час се подминах завинаги
и от болката в миг изтрезнях.
В този тъмен живот без постигане,
всеки звук е акорд онемял...
Още помниш навярно, че имахме
малък кей засаден от мечти.
Беше щастие ти - в недоимъка,
аз портрет с неугледни черти.
Беше храм и пристъпвах забулено
да достигна до твоя олтар.
Но изтече си времето буренно -
въглен тлеещ от стихнал пожар.
и от болката в миг изтрезнях.
В този тъмен живот без постигане,
всеки звук е акорд онемял...
Още помниш навярно, че имахме
малък кей засаден от мечти.
Беше щастие ти - в недоимъка,
аз портрет с неугледни черти.
Беше храм и пристъпвах забулено
да достигна до твоя олтар.
Но изтече си времето буренно -
въглен тлеещ от стихнал пожар.
винаги си на хребета на оригиналното, въздействащо и неочаквано слово поетично.
цитирайrosiela написа:
Младене, винаги си на хребета на оригиналното, въздействащо и неочаквано слово поетично.
Една любов, при която Лирическият се чувства неравностоен.
Натъжи ме...
zemja написа:
Една любов, при която Лирическият се чувства неравностоен.
Натъжи ме...
Една любов, при която Лирическият се чувства неравностоен.
Натъжи ме...
Ще кажа, както е казал и Бетховен /когато публиката се разплакала при неговото изпълнение на 14 соната, известна като Лунната/: "Аз не исках сълзи."
Как помниш всичко, което си прочел, Мисана?!
Завидно е...
цитирайЗавидно е...
zemja написа:
Уместен цитат! Как помниш всичко, което си прочел, Мисана?!
Завидно е...
Завидно е...
Сега предпочитам да пиша вместо да чета.
