Постинг
03.12.2020 13:20 -
Като покана за...
Автор: kossef
Категория: Поезия
Прочетен: 1415 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2023 14:58
Прочетен: 1415 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 07.02.2023 14:58
Като покана
Един единствен миг -
и оглушава
дишането ти
за тласъците на кръвта...
И няма връщане назад
по кривата на омагьосния кръг,
която в преходното те обгръща.
През тръпката последна на плътта -
отлита
в Безпределното душата ти,
доживотен пленник
на тленността във клетката...
И струва ли си да догонваш Матусал
на яхтата на дълголетието?
Махалото на времето,
което Бог,
ревнуващ вечността,
е залюлял
заради един отхапък от Познанието
бразди с лемежа му челата ни,
върху които бръчките,
предвестници на участта,
разпукват
тъй тъжно
огледалото.
...Затуй,
ако не удариш
с юмрук във зъбите страха си
и не увиснеш,
скочиш
или със револвер челото си не пръснеш,
лукаво щастието за миг
ще те погалва,
но цял живот от теб -
ще дъвче...
Готов ли си
или в доживотния ярем на оцеляването
сам впрегнат, жалък
на колене пред Косоносата
ще молиш за съчувствие
и за отсрочка?...
От отвращение към теб,
тя все някога - с един откос
ще спре дъха ти.
Подпис: Собствен.
1985 Недко Косев
Един единствен миг -
и оглушава
дишането ти
за тласъците на кръвта...
И няма връщане назад
по кривата на омагьосния кръг,
която в преходното те обгръща.
През тръпката последна на плътта -
отлита
в Безпределното душата ти,
доживотен пленник
на тленността във клетката...
И струва ли си да догонваш Матусал
на яхтата на дълголетието?
Махалото на времето,
което Бог,
ревнуващ вечността,
е залюлял
заради един отхапък от Познанието
бразди с лемежа му челата ни,
върху които бръчките,
предвестници на участта,
разпукват
тъй тъжно
огледалото.
...Затуй,
ако не удариш
с юмрук във зъбите страха си
и не увиснеш,
скочиш
или със револвер челото си не пръснеш,
лукаво щастието за миг
ще те погалва,
но цял живот от теб -
ще дъвче...
Готов ли си
или в доживотния ярем на оцеляването
сам впрегнат, жалък
на колене пред Косоносата
ще молиш за съчувствие
и за отсрочка?...
От отвращение към теб,
тя все някога - с един откос
ще спре дъха ти.
Подпис: Собствен.
1985 Недко Косев
В годините, когато е написано, не малко инакомислещи през статуквото от 44 - 89 г. достигаха до подобни екзистенциални изводи в стихове от отчаяние от скотско съществуване без смисъл - "на колене" пред демагогската иделогия на антифашистите-комунфашисти. Преиначили апела на българите богомили: "Свобода, братство, равенство чрез любов към Бога и едни към други."
В контекст , 31 г. след 89, на сега заглъхващите протести искам да припомня апела и на отречения фашистки идеолог Гьобелс: "Ако не живееш достойно - умри достойно."...
Нека не си създаваме илюзии. Отвоюването на човешко достойнство в бит спрямо Бога изисква - и смъртни(!) усилия срещу наглостта и охолното разгулство на мутровластелините.
Освен свише дара да се родиш, останалото не може да е даром...
цитирайВ контекст , 31 г. след 89, на сега заглъхващите протести искам да припомня апела и на отречения фашистки идеолог Гьобелс: "Ако не живееш достойно - умри достойно."...
Нека не си създаваме илюзии. Отвоюването на човешко достойнство в бит спрямо Бога изисква - и смъртни(!) усилия срещу наглостта и охолното разгулство на мутровластелините.
Освен свише дара да се родиш, останалото не може да е даром...
Затуй,
ако не удариш
с юмрук във зъбите страха си
и не увиснеш,
скочиш
или със револвер челото си пръснеш,
лукаво щастието за миг
ще те погалва,
но цял живот от теб -
ще дъвче...
преди 89, не публикуваха такива... Та - сега, когато пък е безсмислено и въобще не може "да замисли" читатели на Винету и изтъкнати бизнесмени. Бизнесмени от "бизнеса" за продуциране на комаржийско-лотарийни, антико-археологични и бързоликвидни лихварски блага, очаквайки издалеч Промяната - ха дано - те яхнат коня...
цитирай