във тези буреносни времена,

но състрадание към мене няма,

ласка и усмивка също няма!

Идвал „ноемврийски знак”,

мъглите трябвало да се стопят,

а тя чар ставала, на крак

изпивала последната надежда.

Сънувала тя биле за любов,

видение - небесен  благослов

и  с билето оман омайно

магии правила потайно.

Искала във късен час

да омагьоса всички нас.

Но сред паника и страх

божественото се изправя.

Над блога ми пак нечий грях.

На  Господ Бог туй ще оставя.

Пред вратите спирало бездушие.

Бездушните така говорят.

За Рая тъкмят си душите

и бездушно спорят, морят

човешкото във честните души!

Видях го. Червей там пълзи.



поезия А.Х.Т. sekirata cekupama






sekirata Bojestvenoto se izpravia

https://www.youtube.com/watch?v=lVgcVK0qwxw