Постинг
26.11.2020 10:23 -
Пасакалия в до минор
Пак пръстенът човешки те венчава
за самотата в мъничката стая,
високите чела на върховете
със катинар пространството затварят.
И търсиш Истина между лъжите,
и искаш Жив от мъртви да направиш,
проклятия да сториш на Молитва
и от пресъхнал кладенец вода да вадиш!
Навярно времето е онзи тъмен облак,
догонил ненадейната посока. -
Укрит в пръстта на неговата сянка,
дъждът ръми, попивайки надолу...
Къде е слънцето, което се е скрило
на завет зад гърба на ветровете?
Най-синьото със сиво е сменило
непостоянните бои на цветовете!
... А утрото във вечер се оглежда,
началото предчувства вече края,
предишното до бъдеще се свежда
и Адът е наследството на Рая...
Последното, което ти остава -
да станеш черен фон между звездите,
от днес нататък изгревът да бъде
надвисналият залез над очите!
за самотата в мъничката стая,
високите чела на върховете
със катинар пространството затварят.
И търсиш Истина между лъжите,
и искаш Жив от мъртви да направиш,
проклятия да сториш на Молитва
и от пресъхнал кладенец вода да вадиш!
Навярно времето е онзи тъмен облак,
догонил ненадейната посока. -
Укрит в пръстта на неговата сянка,
дъждът ръми, попивайки надолу...
Къде е слънцето, което се е скрило
на завет зад гърба на ветровете?
Най-синьото със сиво е сменило
непостоянните бои на цветовете!
... А утрото във вечер се оглежда,
началото предчувства вече края,
предишното до бъдеще се свежда
и Адът е наследството на Рая...
Последното, което ти остава -
да станеш черен фон между звездите,
от днес нататък изгревът да бъде
надвисналият залез над очите!
апотеоз на търсещия човек в непредвидими времена си направил, човече. Моето огромно " браво" за тази поетична ненадминатост!
цитирайrosiela написа:
Младене, апотеоз на търсещия човек в непредвидими времена си направил, човече. Моето огромно " браво" за тази поетична ненадминатост!
Заглавието ни подготвя за тъжната тоналност на този стих.
Самота. Търсене... и сблъсъци с невъзможното...
А когато изгревът се превръща в залез, не остава време дори за мечти.
Замислящ финал!
Поздравления, Поете!
цитирайСамота. Търсене... и сблъсъци с невъзможното...
А когато изгревът се превръща в залез, не остава време дори за мечти.
Замислящ финал!
Поздравления, Поете!
zemja написа:
Има философия тук! Заглавието ни подготвя за тъжната тоналност на този стих.
Самота. Търсене... и сблъсъци с невъзможното...
А когато изгревът се превръща в залез, не остава време дори за мечти.
Замислящ финал!
Поздравления, Поете!
Самота. Търсене... и сблъсъци с невъзможното...
А когато изгревът се превръща в залез, не остава време дори за мечти.
Замислящ финал!
Поздравления, Поете!
Дълбоко съм трогнат. Може би във вечния залез също има мечти, но от друго измерение!
Може да има. Или поне е хубаво да вярваме в това.
Но е по-добре да мечтаем сега. Защото
"Всичко, което можем да си представим, е итинско". (Пикасо)
цитирайНо е по-добре да мечтаем сега. Защото
"Всичко, което можем да си представим, е итинско". (Пикасо)
zemja написа:
Да...Може да има. Или поне е хубаво да вярваме в това.
Но е по-добре да мечтаем сега. Защото
"Всичко, което можем да си представим, е итинско". (Пикасо)
Но е по-добре да мечтаем сега. Защото
"Всичко, което можем да си представим, е итинско". (Пикасо)
Може ли да вярваме в съществуването на Летящия Пегас, след като той е митологична измислица?