Постинг
21.11.2020 12:47 -
ОЦЕЛЯВАНЕ
Постигам себе си мъчително и бавно -
на капки скъдни сбирам се в безкрая.
Душата се разпръсква все по-плавно
в пространството-тунел със изход - края.
И осъзнат не искам да си спомням
за пътя извървян - ненужно скеле.
Живее в аза ми несбъднал се бездомник,
водач на хищника измършавял до скелет.
Да можех глутницата своя да открия.
Покоя търсен със зъбИ да стигна.
Под лунен сърп неистово да вия.
Превърнат в кратер вулканичен да изригна.
А не като свещичката, без цел да гасна
и капки восъчни от мен да се отронват.
Такава участ ме гнети ужасно.
Последната надежда тя прогонва.
Сънувам себе си съвсем различен.
Непознаваем съм в съня дори за бога.
Премахнал всяка маска на безличност,
от гроба пак да се родя ще мога.
страхотно. Разтърсващи метафори, невероятни признания. Браво, таланте.
цитирайrosiela написа:
Младене, страхотно. Разтърсващи метафори, невероятни признания. Браво, таланте.
Мъчителното усещане, че си живял като "несбъднал се бездомник" идва от прекалено големите изисквания към самия себе си, Мисана.
Но ти повярвай на съня – той казва истината за теб.
Приветствам светлия финал на този затрогващ стих.
Сбъднати и усмихнати дни ти пожелавам!
цитирайНо ти повярвай на съня – той казва истината за теб.
Приветствам светлия финал на този затрогващ стих.
Сбъднати и усмихнати дни ти пожелавам!
zemja написа:
Това е катарзис! Мъчителното усещане, че си живял като "несбъднал се бездомник" идва от прекалено големите изисквания към самия себе си, Мисана.
Но ти повярвай на съня – той казва истината за теб.
Приветствам светлия финал на този затрогващ стих.
Сбъднати и усмихнати дни ти пожелавам!
Но ти повярвай на съня – той казва истината за теб.
Приветствам светлия финал на този затрогващ стих.
Сбъднати и усмихнати дни ти пожелавам!
Умееш да обнадеждаваш. А това е най-важно от всичко!
Да ти е слънчева и усмихната неделята!