Красавица си беше наша Гана,
мома за приказ и за чудо беше тя.
Но хвана се веднъж с хипопотама
и кожата й непомерно загрубя.  

Покри се цяла със стресници ситни
и в блатото с мерак докрай се потопи.
За мъж копнееше до ненаситност,
ала на мъж бе заприличала и се пропи.  

С подстрижка къса стихове прописа
и даже разказчета спретваше чевръсто.
И уж открехна се дори на пътеписи,
но много мъжка беше станала под кръста.  

Та даже и съпругът й съвсем престана
да й обръща вече всякакво внимание.
И вместо загорялата снага на Гана,
с девойчета намираше си занимание.  

Тя, Гана, имаше си задушевна дружка
от ромско село - някъде край Сливен.
В поезията тази дружка бе евнужка
и къдреше все стихчета дебилни.  

Но Гана се възторгваше безумно
на творчеството й съвсем бездарно.
Така и тя прописа доста скудоумно,
ала отвътре чувстваше се все по-харно.  

Накрая тези двечките, с хипопотама,
си спретнаха една вълшебна тройка.
Но бог видя картинката лайняна
и писа и на тримцата голяма двойка!

Значи двама от тримата прекрасно ги знам.
От хулите, резерватът на чудовището.
Ганка Евтимовска аноним апокрифов, обожател на едно чучело
Найден, хикстам.
А от сливенското село коя е?

Просто образът на мома Гана е взет от българския фолклор, докато хипопатамът се е преселил в текста ми от приказките за Нил или от някоя зоологическа градина. Третият образ е също худ. измислица, за да се постигне своеобразна сюжетност.

П.П. На цитираните от вас персонажи желая крепко здраве и успехи!

замислих се: хипопотамът да не е наш чиляк от Варна?!

Хипопотамът е интегрален образ, но нищо не пречи да бъде персонифициран и по указания от теб начин!