Постинг
18.11.2020 09:58 -
НОКТЮРНО
Край мен се нажежават световете,
примамлива за тях кръвта ми свети.
И аз на глас над себе си се смея
с надеждата, че пак ще оцелея...
А по лъча, пробол ме с тънка шпага,
се втурва мисълта ми да избяга
към пещерата тъмна на небето.
Дъждът почуква с хиляди монети
и слепи просяци ръце протягат -
звъна невидим те дано да хванат.
Дъждът руши последните окови -
след миг ще бъда може би свободен!
...И пътят ми ще продължи нагоре
в нощта, изсечена от черни борове...
НЕВЕРОЯТНИ МЕТАФОРИ, ПРИЯТЕЛЮ. НЕПОВТОРИМ!
цитирайМалко са хората като теб,при които думите са буквално като изстрели,които стрелят точно в десятката...в твоите ръце те са мощно оръжие,защото изграждат живи,неподражаеми светове,от които струи ...мелодия!
Сърдечни поздрави!
цитирайСърдечни поздрави!
rosiela написа:
Младене, НЕВЕРОЯТНИ МЕТАФОРИ, ПРИЯТЕЛЮ. НЕПОВТОРИМ!
hloris написа:
Малко са хората като теб,при които думите са буквално като изстрели,които стрелят точно в десятката...в твоите ръце те са мощно оръжие,защото изграждат живи,неподражаеми светове,от които струи ...мелодия!
Сърдечни поздрави!
Сърдечни поздрави!