Постинг
04.11.2020 10:18 -
Единак
Уморих се да гоня мечтите -
дойде моят ноември с мъгла.
Тъмновъглени сенки в очите
са последните антикрила.
Този свят е безцелно устроен -
кълбовиден, безръбен дори.
Всяка грапава точка се рони.
Върху гладкост осъмвам в зори.
Вече нищо конкретно не искам
и заспивам прегърнал страха.
Любовта е играта без смисъл,
наркотик и стремеж към стреха.
Разпилява се сетната близост
и замръквам отвред в самота.
Вълче ехо - урок за неистовост,
ме превръща в студен единак.
А звездите фотонно извиват
бледа стълба под бледа луна.
И по нея поел - аз ще вия,
с вълча кожа, под сноп светлина.
дойде моят ноември с мъгла.
Тъмновъглени сенки в очите
са последните антикрила.
Този свят е безцелно устроен -
кълбовиден, безръбен дори.
Всяка грапава точка се рони.
Върху гладкост осъмвам в зори.
Вече нищо конкретно не искам
и заспивам прегърнал страха.
Любовта е играта без смисъл,
наркотик и стремеж към стреха.
Разпилява се сетната близост
и замръквам отвред в самота.
Вълче ехо - урок за неистовост,
ме превръща в студен единак.
А звездите фотонно извиват
бледа стълба под бледа луна.
И по нея поел - аз ще вия,
с вълча кожа, под сноп светлина.
много хубаво и емоционално наситено е, но лирическият герой не си ти. Ти умееш да обичаш.
цитирайЕвропа е по-добра родина, когато те завива рускиня. Гладка.
цитирай Който казва, че любовта е само радост и усмивки, лъже и себе си, и нас.
Истинският поет отразява живота в неговата пълнота, а не само светлите мигове.
Щастлива даденост е да можеш да обичаш при всички обстоятелства...
Пожелавам ти усмихнати дни, Мисана!
цитирайИстинският поет отразява живота в неговата пълнота, а не само светлите мигове.
Щастлива даденост е да можеш да обичаш при всички обстоятелства...
Пожелавам ти усмихнати дни, Мисана!
rosiela написа:
Младене, много хубаво и емоционално наситено е, но лирическият герой не си ти. Ти умееш да обичаш.
Права си - сега не съм такъв, но имаше един дълъг период, в ксойто бях съвършено различен. Това стихотворение е писано тогава.
morskipesni написа:
Депресар и емигрантин в "собствената" си (на мафията) страна. Европа е по-добра родина, когато те завива рускиня. Гладка.
Така ще станеш истински следовник на Христа /"ако имаш 2 ризи - дай едната на ближния си"/.
zemja написа:
Един от миговете... Който казва, че любовта е само радост и усмивки, лъже и себе си, и нас.
Истинският поет отразява живота в неговата пълнота, а не само светлите мигове.
Щастлива даденост е да можеш да обичаш при всички обстоятелства...
Пожелавам ти усмихнати дни, Мисана!
Истинският поет отразява живота в неговата пълнота, а не само светлите мигове.
Щастлива даденост е да можеш да обичаш при всички обстоятелства...
Пожелавам ти усмихнати дни, Мисана!
Права си! Поетът е кръгъл като Земята. То й е във всичко, без да е тъждествен с него.
missana написа:
Така ще станеш истински следовник на Христа /"ако имаш 2 ризи - дай едната на ближния си"/.
morskipesni написа:
Депресар и емигрантин в "собствената" си (на мафията) страна. Европа е по-добра родина, когато те завива рускиня. Гладка.
Така ще станеш истински следовник на Христа /"ако имаш 2 ризи - дай едната на ближния си"/.
8.
missana -
Нали идеята е да се раздаваме, Роси! А това може да стане и чрез рускини.
05.11.2020 01:44
05.11.2020 01:44
rosiela написа:
Смея се до сълзи.
missana написа:
Така ще станеш истински следовник на Христа /"ако имаш 2 ризи - дай едната на ближния си"/.
morskipesni написа:
Депресар и емигрантин в "собствената" си (на мафията) страна. Европа е по-добра родина, когато те завива рускиня. Гладка.
Така ще станеш истински следовник на Христа /"ако имаш 2 ризи - дай едната на ближния си"/.
не мога да направя кафето от смях. Ще го отложа малко.
цитирайrosiela написа:
Младене, не мога да направя кафето от смях. Ще го отложа малко.
zemja написа:
С друг поглед към проблема
Озарена самота
Ти помниш ли? – В Октомври те обикнах
и този месец аз благослових.
"Това е ТЯ!" – Сърцето ми извика
и пишеше за тебе стих след стих.
Годините ни следваха безмълвно.
Не ги усещах и не ги броях.
Бях от неземно щастие погълнат –
над всичките небета прелетях...
Сега е пак Октомври, ранна есен.
Приижда в мен вълна' неистов страх.
Внезапен вятър нейде те отнесе,
аз само за минути остарях.
Със спомена за тебе ще живея –
в една премъдра, светла самота.
Дано поне тогава да изпея
най-хубавия стих за любовта!
Мисана, благодаря, че ми разреши да публикувам на твоята страница.
И за подсказаните мотиви благодаря!
Обичан бъди!
Озарена самота
Ти помниш ли? – В Октомври те обикнах
и този месец аз благослових.
"Това е ТЯ!" – Сърцето ми извика
и пишеше за тебе стих след стих.
Годините ни следваха безмълвно.
Не ги усещах и не ги броях.
Бях от неземно щастие погълнат –
над всичките небета прелетях...
Сега е пак Октомври, ранна есен.
Приижда в мен вълна' неистов страх.
Внезапен вятър нейде те отнесе,
аз само за минути остарях.
Със спомена за тебе ще живея –
в една премъдра, светла самота.
Дано поне тогава да изпея
най-хубавия стих за любовта!
Мисана, благодаря, че ми разреши да публикувам на твоята страница.
И за подсказаните мотиви благодаря!
Обичан бъди!
И аз ти благодаря за тази прекрасна и изчистена поезия, в която висока техника и чувства са в божествен синтез. От теб човек може само да се учи на поезия, Земя!
Но твоята поезия ме вдъхновява, Мисана.
Покорно благодаря!
:))
цитирайПокорно благодаря!
:))
