Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10 21:26 - Българската Мирабел(а) (посвещава се на протестърите)
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 230 Коментари: 4 Гласове:
3



Баба Мира навърши 71. Беше запазена за възрастта си. В тъмното човек можеше да я сбърка с младо момиче. Кръшна и стройна фигура, като на Мая Плисецкая. Играеше йога от дете и това спаси тялото й. Но главата, ах какво да прави с главата си. Пустите бръчки полазиха като стоножки по лицето й. А на младини, ех на младини, какво лице имаше само. Хиляди обожатели вървяха след нея. По едно време дори беше примабалерина на музикалния театър. Но после реши да замине за Франция и там да се омъжи. Така срещна Мишел. Срещна го в Парижкото метро, а той тръгна подире й омагьосан, с очи светещи като на баскервилското куче. И без туй в чужда страна трудно се живее, та Мира много не се инати и когато той й предложи да заживеят под един покрив в Париж, прие да съжителства с него, макар и без брак. Верен й беше Мишел. Друга не погледна до края на дните си. Мира още като ученичка беше много влюбена в Жерар Филип. Омагьоса я той с образа на Фабрицио дел Донго от "Пармския манастир". Мечтата й бе да научи френския и да го намери в Париж, за да му се отдаде страстно, макар и само за една нощ, пък ако трябва после да сложи край на живота си. Заради него завърши пустата френска филология. Дори баба Ванга й предсказа, че ще отиде във Францията. И всичко си вървеше по мед и масло, до момента в който Мира научи за трагичната кончина на Жерар. Тутакси се нагълта с огромно количество луминал и заспа, надявайки се никога повече да не се събуди. Но я събудиха лекарите в Пирогов, спасили животеца й след поредната промивка на стомаха. Оцеля Мира, оцеля напук на медицината. Мишел с нещо и напомняше за Жерар, но не беше същото. Нямаше я тръпката. И ето ти - нова беда. Той имаше крехка физика и потентността му нерядко зависеше от прищевките на доброто настроение, та се наложи Мира да усвои изкуството на фелациото, за да върви сексуалният им живот. Тя се отвращаваше от члена му и затова си връзваше черна превръзка на очите, а после отваряше устни като рибка в аквариум, представяйки си, че е с Робърт Редфорд - следващата нейна голяма любов след Жерар Филип. Мишел простенваше от удоволствие, а тя, без той да разбере, винаги си слагаше, преди началото на всеки сеанс, оропакс в ушите, за да не чува тези омразни звуци, които само разсейваха представата й за красивите очи на Робърт, очи които я подлудяваха. В един момент Мира си въобрази, че е сляпата 71 годишна музикантка Мирабел от романа "Последна любов" на Уилям Уортън, която прави фантастично фелацио на художника Жак. Тя си въобрази, че името Мирабел идва от нейното име Мира и от белла, което значи - хубава. Това, както и превръзката на очите, окончателно й помогна да се персонифицира със сляпата героиня на романа. Дойде ден, когато Мира най-после забременя от Мишел. Раждането се случи на 6-я месец от бременността - съвсем преждевременно. Детето - момиченце, се роди идиотче, което никога не успя да проговори. Поставиха го в кувьоз.  На седмата година то се спомина. Съжителството на Мишел и Мира напълно опустя. Между тях се настани постепенно ненавистта. И когато Мишел умря, Мира се завърна, като ромка от гурбет, в своята изконна родина. Беше стара и без пукнат грош. Добре, че не бе продала жилището си в София, та имаше къде да подслони глава. На пенсия не можеше да разчита, а само на мизерната ежемесечна социална помощ в размер на 132 лв. Толкова й отпусна щедрата българска държава. Предстоеше й гладна смърт, но както казва народът - "сиромах човек - жив дявол". Мира налучка единственият спасителен път. Тя пускаше обяви във в. Ало София, че е готова да задоволява мерака на млади момчета. Вкарваше ги в тъмната си стаичка, сложила бурка на лицето си и им демонстрираше виртуозния си опит във фелациото. Младежите буквално пощуряваха, защото махнала изкуственото си чене, Мира се развихряше със своите меки венци и нито една млада дама не бе в състояние да й съперничи. За нейните сексуални подвизи се понесоха легенди и клиентелата й набъбна като ручей прераснал в буйна река. Освен това тя бе решила благополучно и въпроса с прехраната. Поемаше лецитин в обилни количества. Започна необяснимо да младее и очите й сияеха през отвора на бурката като на 16 годишно момиче. Това допълнително влудяваше младежите. Но се случи неочаквано събитие през 2019 година. Появи се КОВИД 19. Изведнъж потокът от клиенти секна. Мира остана на социалната си помощ. Така тя издъхна от глад без да дочака пика на пандемията. А беше готова да се зарази със страшния вирус и да умре достойно, само и само да продължи богоугодното си дело. Забравила бе, обаче, едно немаловажно обстоятелство - да подпише договор с Мефистофел. Остави спомена за българската Мирабела = Мира + белла и гъдела в слабините на хилядите младежи докоснали се до голямото й орално изкуство. Мир на праха й!



Гласувай:
4
1



1. ok3223 - Гулляма глупост си откраднал и преписал.
24.10 21:42
Бооклук и по съдържание, и изпълнение.
Само болен мозък може да съчини и напише такава
изчанчена история...
цитирай
2. missana - Окейчо, първо се ограмоти, пък после раздавай категорични мнения.
24.10 22:00
ok3223 написа:
Гулляма глупост си написал. Бооклук и по съдърание и изпълнение.
Само болен мозък може да съчини и напише такава
изчанчена история...


Но според мен най-добре си карай таксито или да те возят на задната седалка. Тогава може и да поумнееш!
цитирай
3. rosiela - Младене,
24.10 23:05
прекрасно. Много ме освежи.
цитирай
4. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
24.10 23:41
rosiela написа:
Младене, прекрасно. Много ме освежи.


Разказът е микс от действителни събития.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1898219
Постинги: 1523
Коментари: 10303
Гласове: 2243
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031