В красивите ти мигли се заглеждам.
Смъртта ти е кодирана зад тях.
В походката ти отскокливо лека,
в свенливата усмивка пълна с грях.
Настъпих Цвете върху тъмните поляни,
следи от минало - изящен тюркоаз.
И съвестта разцъфна - прясна рана,
под купола на айсберг - моят аз.
Не Го видях, попадна под ботуша
на късогледа и гримирана съдба.
Преди стаената в засада суша,
издъхна най-сиротно, без борба.
Запътил се към нови хоризонти,
забравих, че отдръпваха се те.
Венците на надеждите оголени
усмихваха се със зъби от лед.
Обгърнат от словесните пътеки -
със котки по отвесната скала,
катеря се безшумно и полека
над този свят - тресавище от кал.
Небето ми прилича на пустиня
повита с креп от ярка синева
и пътят вие се съвсем безименен -
по него сякаш вечно съм вървял.
" Настъпих Цвете върху тъмните поляни,
следи от минало - изящен тюркоаз.
И съвестта разцъфна - прясна рана,
под купола на айсберг - моят аз.
Не Го видях, попадна под ботуша
на късогледа и гримирана съдба.
Преди стаената в засада суша,
издъхна най-сиротно, без борба. "
Много са силни, защото са истинни, Младене! Сигурен съм, че всеки човек е настъпвал Цветето по пътя си, ала не всички са осъзнали, че са го сторили. Блажени са тези, при които настъпването е дало резултат - събудил се е Съвестта! Великанска поезия пишеш, Приятелю! Поздравявам те!
" Настъпих Цвете върху тъмните поляни,
следи от минало - изящен тюркоаз.
И съвестта разцъфна - прясна рана,
под купола на айсберг - моят аз.
Не Го видях, попадна под ботуша
на късогледа и гримирана съдба.
Преди стаената в засада суша,
издъхна най-сиротно, без борба. "
Много са силни, защото са истинни, Младене! Сигурен съм, че всеки човек е настъпвал Цветето по пътя си, ала не всички са осъзнали, че са го сторили. Блажени са тези, при които настъпването е дало резултат - събудил се е Съвестта! Великанска поезия пишеш, Приятелю! Поздравявам те!
Преди години публикувах това стихотворение в сайт Откровения и там ме нападна другарката Валентина Йотова. Най-напред ме обвини в кражба от сонет на
Шекспир, а когато я опровергах написа, че в това стихотворение можело да се разместват по произволен начин куплетите и то запазвало звученето си. Тогава се заливах от смях, защото всъщност тази нейна "доброжелателна" критика важеше точно за всяко едно от нейните стихотворения. Но нали още Иисус го е казал: Не вижда гредата в своето око, а вижда сламката в окото на брата си."
02.10.2020 00:50
02.10.2020 00:51
Бъди благословена!
Да имате прекрасен петък и уикенд!