Хиляди думички, нахвърлени и забравени -
преливат от чекмеджета и шкафчета...
Може би стават за стих или разказ -
или за нищичко -
неказани дори на вятъра...
Разлиствам ги...
Някои ме карат да се усмихвам,
други - разнежват и натъжават.
Трети - накъсвам на ситничко
и бързам да ги забравя...
Недовършени мисли - част от живота,
прочете ли ги друг - ще смени словореда им,
но и на него ще му стане самотно...
А да я прегърнеш - не можеш -
самотата е като слънчогледите...

Прочетох публикации от вас. Благодаря за поезията.