Във тъмното стопявам се отвред.
Далечината ме изправя
срещу мен самия -
последица от краткотрайния живот,
издънка на несбъднатото бъдеще,
което крия.
И изтъкан от жилавата празнота,
сам себе си чрез другите презирал,
във сън от късата отсечка на нощта,
убежище несигурно за своя аз
намирам.

Тъгата на поета... Със сигурност тъгата е някакъв фундамент и двигател, като най-често поетът се описва, като участник в нея и в повече аспекти..., гледана от най-различни ъгли. Творецът се задълбава, както философът се задълбочава ненужно в някакъв проблем - нищи го, дори се забатачва някъде там в битието....

Благодаря Ви и нека да имате прекрасна неделя и нова седмица!

напълно съм съгласна с Ведрина. Подкрепям.

Желая ти здраве и успехи!