Постинг
13.07.2020 22:04 -
В полите на зимата
Пристига зимата на тайнствена шейна.
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.
И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска
на детските игри от глъч и смях -
на животворната кипяща радост.
Той имаше един-единствен грях -
не беше вкусил от любовна сладост.
Остана прав до сетния си край
сред сенките прегърбени от старост.
Попил чрез вейки снежния безкрай,
сънуваше нестихващата младост.
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.
И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска
на детските игри от глъч и смях -
на животворната кипяща радост.
Той имаше един-единствен грях -
не беше вкусил от любовна сладост.
Остана прав до сетния си край
сред сенките прегърбени от старост.
Попил чрез вейки снежния безкрай,
сънуваше нестихващата младост.
Третия мандат от вчера, весело им беше
Енергетиката на древния град в картината...
ЙОНКО МЕРМЕРСКИ: В САЩ МИГРАНТИ СЕ НАСТА...
Енергетиката на древния град в картината...
ЙОНКО МЕРМЕРСКИ: В САЩ МИГРАНТИ СЕ НАСТА...
просто прекрасно!
цитирайrosiela написа:
Младене, просто прекрасно!
Макар да сме далеч от зимата все още, читателят си представя спомен за нечия радостна, детска зима в бащината къща, да речем, чрез героя - борът. Предполагам, че е твой хубав спомен за прекарана безгрижна, хубава зима в родния град. Много стоплящо стихотворение, Младене! Поздравление!
цитирайtikovpisane написа:
Много топло, уютно стихотворение, Приятелю! Макар да сме далеч от зимата все още, читателят си представя спомен за нечия радостна, детска зима в бащината къща, да речем, чрез героя - борът. Предполагам, че е твой хубав спомен за прекарана безгрижна, хубава зима в родния град. Много стоплящо стихотворение, Младене! Поздравление!
Да ти е светло в душата и сърцето!
"Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей."
Пак тъжни и мрачни мисли, прекрасна меланхолия..., красив бор в слънчев двор.
"И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска."
цитирайсърцето златни блянове лелей."
Пак тъжни и мрачни мисли, прекрасна меланхолия..., красив бор в слънчев двор.
"И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска."
vedrina написа:
"Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей."
Пак тъжни и мрачни мисли, прекрасна меланхолия..., красив бор в слънчев двор.
"И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска."
сърцето златни блянове лелей."
Пак тъжни и мрачни мисли, прекрасна меланхолия..., красив бор в слънчев двор.
"И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска."
Много приятно ме изненадахте с коментара си! Весела неделя!