Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05 08:56 - Без Салиери няма Моцарт
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 622 Коментари: 7 Гласове:
-2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Завистта - тази пуста завист. Неунищожима като коронавирус, здраво вкопчена като бръшлян в стената на безсмъртието. Откъде се взема тя? От кой извор извира? Все въпроси, на които вероятно никога няма да получим точния отговор. Може би още Адам и Ева в едемската градина са изпитвали завист към боговете за тяхното безсмъртие и заради тази си завист са били изгонени от Рая. И оттам първото прозрение - че:

завистта предхожда греха и е негов първоизточник.

Вероятно всички живели след Адам тайно да са му завиждали, че той ще остане Първия - родоналникът на човешкия род и никой, никога няма да може да го измести от тази първа позиция. И ако Адам и Ева са като Хилари и Тенсинг на онзи древен и легендарен Еверест, от който стартира всичко човешко, то следващите човешки същества са своеобразни техни клонинги, което е доста обезсърчаващо за тях и е мотив за завист. Но клонингът има и нещо положително в себе си. А то е да обори своята историческа белязаност и ако може

да докаже, че копието е по-ценно от оригинала.

По същата причина в човека сякаш е заложен стремежът да се противопоставя на Онзи, който "създаде го по свой образ и подобие" -

отчаяният стремеж на копието да се превърне в оригинал. Стремежът на падналия Ангел да се завърне на Олимп /казано чисто символично/ - домът от който бе прокуден, за да се скита вечно като блуден син.

Все пак какво представлява завистта и може ли тя да бъде дефинирана?

Моят отговор е положителен - може! Разбира се не във всички нейни шеметни разновидности и нюанси, които сборувани представляват страховита бездна, обиталище на Луцифер.  Но като основни характеристики - да!

Завистта е онова вътрешно желание да притежаваме неща, които не ни принадлежат и не може да имаме към този времеви момент.

Да ги притежаваме на всяка цена, дори на цената на живота на Притежателя им. Това е пълното отрицание на Притежателя и опит на психическа основа той да бъде тотално субституиран със Завистника. Следователно в основата си

завистта е феномен целящ унищожаването на своя Първоизточник.

Тук има един много съществен нюанс. Завистникът може да поиска дори да развенчае Първоизточника до степен да му отнеме това право и ролите да бъдат сменени и чак тогава да го унищожи. В редки случаи завистта може да изтрае да остане завинаги тайна. Обикновено тя търси начини да се разрази. И това се извършва чрез деятелност. Обикновено завистниците намират сговор помежду си и бързо се съюзяват, за да се превърнат от множество в единен субект.

Това е основното правило и оттук произтича второто прозрение:

мултиплицирането на завистта води до ГРУПОВЩИНА. Казано другояче: Завистниците винаги се съюзяват срещу Първоизточника.

Видите ли подобна ГРУПОВЩИНА и непонятен СЪЮЗ, то знайте че негов основен двигател е завистта. След унищожаването на Първоизточника този СЪЮЗ тутакси се разпада, защото повече няма обединителна сила.

Винаги съм се питал - има ли спектър завистта? Моят отговор гласи: Да има! Този спектър, подобно на цветовия, също е богат. Неговата лява граница е това, което бих нарекъл: бяла завист. А неговата дясна граница е т.нар. черна завист. Между тези двете лежи полето от нюанси на завистта. Но колкото по-надясно се движи субектът в този спектър, толкова по-ретрограден става този субект. Навлезе ли в зоната на черната завист, почти е сигурно, че си играе на сляпа баба със смъртта. Бялата завист е все още на Божествена територия. След нея следва буферна зона, която не е никак изследвана. А след тази зона попадаме в лапите на Сатаната.

Бялата завист може да играе съзидателна роля, но само при индивиди, които успешно се развиват. И тук си спомням думите на моя пръв научен ръководител г-н Владимир Александров /чист руснак с белогвардейски - княжевски произход/, който обичаше да казва /третото - чисто негово прозрение/:

За да можеш да се развиеш трябва да имаш нещо навитичко вътре в теб!!!

То /навитичкото/, ако го носим у себе си, е като пружината на механичния часовник. И ако то е в наличност, бялата завист е ключето за този часовник!

Ще ми се да споделя един личен пример на бяла завист. Бях на 16 годишна възраст, когато прописах поезия. Първите ми неща бяха съвсем юношески и свързани с любовни трепети и притеснения. Един ден баща ми сподели с мен, че негов приятел /с вид на касапин/ е написал поразително четиристишие.

И ми го изрецитира:

Няма истина, няма лъжа -
тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа:
суета, пустота и студено.

Изпаднах в истински шок от чутото. Буквално онемях. Нима един човек с вид на касапин можеше да напише нещо толкова лаконично и със шеметна поетична сила, а аз се мотаех около моите протяжни словесни любовни излияния, приличащи на онези, които много тетки-вертолетки, бълват истерично и ежедневно като своя "поетична" продукция във Фейса и във всевъзможни други форуми за поезия. В този миг изпитах чувство на гняв и бяла завист към "касапина", а също и на унижение и огромно негодувание, че Бог му е дал дарбата да пише по-добре. Започна жестока битка вътре в мен - да продължа да пиша или да се откажа окончателно. Това негово четиристишие не ми даваше покой цели 3 години. И когато бях на границата да се откажа от поезията, Бог ми прати дар и вест. Написах нещо, което мнозина запомниха завинаги, след като го бяха чули от мен и години по-късно го рецитираха с възторг и безпогрешно:

https://otkrovenia.com/bg/stihove/prabylgarsko

Сам!
Къде?
Сам!
Защо?
Назад мъртво!
Напред тъмно!
Тук страшно!
Наравно с другите?
Ужасно...!

Бях 19 годишен, но почувствах съвсем ясно, че съм оставил своя поетичен отпечатък на тази Земя, който няма да може да бъде изтрит от никакви завистници и никакви сили и ще пребъдва. Същевременно този отпечатък ме освободи от игото на бялата завист. А по-късно научих, че въпросното четиристишие е финал на стихотворението "Тъжна неделя на Пеньо Пенев", макар и във видоизмен вид:

Няма истина, няма лъжа -
тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа:
тишина, самота и студено.

Това окончателно ме успокои, защото разбрах, че Поезията не е място за касапи и Бог не допуска грешки в нея. И продължих да пиша. Амин!

Бел. на автора. Настоящото есе може да се счита за продължение и допълнение на друго есе на автора, озаглавено "Груповщина". То се намира на линк:

https://otkrovenia.com/bg/eseta/grupovshtina




Гласувай:
6
8



1. rosiela - Младене,
28.05 09:37
а най-ненадмината е Чучеловата завист!
цитирай
2. mihala - Здравей,
28.05 10:10
Алеле, ако завистта беше първопричина, то тя щеше да си остане сама,защото нямаше да иска да има конкуренция. Успешен ден.
цитирай
3. missana - Благодаря, Роси! Честито Вознесение!
28.05 10:37
rosiela написа:
Младене, а най-ненадмината е Чучеловата завист!


Може би завижда дори и на себе си, защото при него има огромна доза нарцисизъм и графоманщина.
цитирай
4. missana - Мерси, Михала! Честито Вознесение!
28.05 10:38
mihala написа:
Здравей, Алеле, ако завистта беше първопричина, то тя щеше да си остане сама,защото нямаше да иска да има конкуренция. Успешен ден.


Може и да си права, че ще остане сама. Но това ще стане най-накрая.
цитирай
5. missana - Ако това, което казваш, Анонимен, се случи,
28.05 10:42
анонимен написа:
Петглав Салиери прогони Валери
rosiela написа:
а най-ненадмината е Чучеловата завист!

И когато Валери бъде признат за Моцарт, а това ще стане, да знаете, вие, завистниците го направихте мъченик на поезията.


то ще е много тъжно за Моцарт. Защото ще означава, че е девалвирал като символ на гениалността! Хубав ден и иди да се надрусаш пак!
цитирай
6. lexparsy - Много хубав пример даваш за споделяне на размислите си, като повод и всеки сам да го направи
28.05 15:50
   За да разбирам по-семпло, аз лично приемам завистта, като един от пороците които Адам (не Кадмон) е придобил като Его след хапването ябълката на Знанието, как да се твори Себично, без да се съблюдават изконните Божествени Принципи.
   Следователно нареченото ни за Зло за човека, съществува откакто Егото му е разделено на Себе и на осъзнато Аз, дарено с Душа.
   В този ред на мисли, понятията ни за Тъмното и Светлото начала, умишлено и най-вече религиозно са преиначавани. Защото Тъмното не е Нищо, или това което не виждаме, и в него важат същите и Принципи на Твореца и Закони на Сатана.
   Припомням си че под закони разбирам емпирични и временни правила които опростяват нашето разбиране, но и помагат на по-висши Себета, да не контролират чрез... Познай! - "Груповщина", както я наричаш :-))) Чрез "религии"... От политическа идеология до фен клуб... :-)
   Защото едно дарено с Душа  съзнание, търси, познанието и себеосъзнато Аз, чрез нея, себе си и на своя отговорност. Тогава събирането на хора в Групи има съвсем друг аспект както този на изопачената ни Църква, където хората трябва да споделят познанията и търсенията си, и се учат един от друг.
   Но и извън темата пак се питам, защо монотеизма на първичния един Бог-Творец, ни забранява (и с право) Знанието, но и Принципи на Себичното Зло. Но и защо, когато ги научаваме чрез единствения верен път да ги и страдаме, неудобно се оказваме еретици или пациенти на някакви психоанализи !? :-)))
   ... Извини, че пак се отнесох, и не съм сигурен дали споделеното е полезно или някой ще ме намрази... :-)))

   П. Възползвам се да те поздравя и за последните ти размисли в стихове, които не коментирах поради поредното си мълчано бягство... :-)
   Лекс
цитирай
7. missana - Благодаря ти, Лекс!
28.05 22:04
Опитах се да се отклоня от канона и да разгледам допускането, че всеки грях е производен от завист, в частност и първородният!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1852883
Постинги: 1466
Коментари: 9929
Гласове: 2190
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031