Постинг
24.04.2020 16:13 -
Размисъл над бездната
Над бездната - око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание...
В сивеещите улеи,
проблясващи
през втренчената в мен мъгла,
разбирам смисъла единствен
да бъда сам
и да остана сам (сред този хаос) -
последен път към непоквареност на аза,
заплашен с похищение от Другостта.
Дали ще имам силата да устоя? -
Мишена беззащитна
в оптическия мерник на света!
Пази се от любов -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...
Размеква любовта
и неусетно притъпява
иглите остри на съмнението...
И Друг прониква в теб чрез нея...
в страхотната дълбочина,
където девата на Непристъпното живее...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание...
В сивеещите улеи,
проблясващи
през втренчената в мен мъгла,
разбирам смисъла единствен
да бъда сам
и да остана сам (сред този хаос) -
последен път към непоквареност на аза,
заплашен с похищение от Другостта.
Дали ще имам силата да устоя? -
Мишена беззащитна
в оптическия мерник на света!
Пази се от любов -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...
Размеква любовта
и неусетно притъпява
иглите остри на съмнението...
И Друг прониква в теб чрез нея...
в страхотната дълбочина,
където девата на Непристъпното живее...
Исках да сложа някои впечатляващи цитати, но ще подценя други. То цялото ти стихотворение е просто един шедьовър! Поздравления , приятелю.
цитирайrosiela написа:
Невероятен! Исках да сложа някои впечатляващи цитати, но ще подценя други. То цялото ти стихотворение е просто един шедьовър! Поздравления , приятелю.
От известно време и на мен започна да ми харесва. Явно съм бил в подходящото настроение, когато съм го писал!
Но има миг, желан и чакан - на бездната окото се оглежда в зенита слънчев и лъч единствен гали неподозираната дълбина, ледът на птичите криле разчупва. Не е възможно птица да забрави полета. В летеж ще я погълне вечността след съзерцателно провиждане. Оставя шепот на крила да викат птици нови към отсрещната, нестигната скала. Летенето изпълва самотата с безбройни сливания в аза на светлини, на ветрове и на огньове. Тогава Другостта мишената обръща и превръща в символ мощен, светът със него пътищата непътувани да следва. Невидимият глас, сам на себе си невярващ, е шепотът на догматична девственица, заглушен от пълнотата на послание Христово, пред което и девата на непристъпното немее.
цитирайemelika написа:
Размислящата бездна Но има миг, желан и чакан - на бездната окото се оглежда в зенита слънчев и лъч единствен гали неподозираната дълбина, ледът на птичите криле разчупва. Не е възможно птица да забрави полета. В летеж ще я погълне вечността след съзерцателно провиждане. Оставя шепот на крила да викат птици нови към отсрещната, нестигната скала. Летенето изпълва самотата с безбройни сливания в аза на светлини, на ветрове и на огньове. Тогава Другостта мишената обръща и превръща в символ мощен, светът със него пътищата непътувани да следва. Невидимият глас, сам на себе си невярващ, е шепотът на догматична девственица, заглушен от пълнотата на послание Христово, пред което и девата на непристъпното немее.
Разконспирирала си посланието ми до степен да създадеш съвършено ново и изцяло позитивистично. Удоволствие бе да го прочета!
Философска дълбочина! Не съм сигурен, че разбрах всичко, но едни редове ми допаднаха особено, и те са следните : " Пази се от любов -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...". Абсолютно мога да се съглася! Много често става така. А може би и цялото стихотворение гравитира върху това. Поздравявам те! Уникален си, както винаги!
цитирайневидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...". Абсолютно мога да се съглася! Много често става така. А може би и цялото стихотворение гравитира върху това. Поздравявам те! Уникален си, както винаги!
tikovpisane написа:
Философска дълбочина! Не съм сигурен, че разбрах всичко, но едни редове ми допаднаха особено, и те са следните : " Пази се от любов -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...". Абсолютно мога да се съглася! Много често става така. А може би и цялото стихотворение гравитира върху това. Поздравявам те! Уникален си, както винаги!
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...". Абсолютно мога да се съглася! Много често става така. А може би и цялото стихотворение гравитира върху това. Поздравявам те! Уникален си, както винаги!
Много точно си усетил същината на стиха. А най-опасното е, че Другостта /с помощта на любовта/ може да похити девата на Непристъпното в нас...! Да имаш силни и творчески дни!