Морето е закотвено пред мен -
огромно, вятърно и сиво.
Вълни играят си с един случаен ден
от бъдещето мълчаливо.

И между гребените им изникваш ти -
изящна малка статуетка.
Пресята в пясъка на толкова мечти -
бленувана и весела кокетка.

Пробуждаш жаждата в душата -
надеждата за нови светове.
Застинала на стремето на вятъра -
танцьорка пред космическата цев.

Безсмислието на мига ми носиш -
пробило айсберга на вечен лед.
Захвърлям аз хайвера на живота -
отхвърлям Смисъла, за да съм с теб.

Твоята красива поезия може да закотви и морето пред нас.

Много красиво изложение...