Постинг
23.12.2019 12:42 -
Слънца
Вятърът не може да ме върне
върху моето разпръснало се време
и от тишината аз дочувам
как мъглите пак пълзят към мене.
Те ще скрият неусетно всичко -
златното преди - от мен самия.
С бели бинтове ще наранят косите,
над които бавно ще се вият.
И ще чувствам силната омраза,
вдън сърце безсилната закана.
Злобата внезапно извисила
тежкия си и надгробен камък.
Само в думите понякога щастливи
в този свят умираме родени. -
Гаснещи слънца на пропасти облегнати -
залутани сред свои отражения...
върху моето разпръснало се време
и от тишината аз дочувам
как мъглите пак пълзят към мене.
Те ще скрият неусетно всичко -
златното преди - от мен самия.
С бели бинтове ще наранят косите,
над които бавно ще се вият.
И ще чувствам силната омраза,
вдън сърце безсилната закана.
Злобата внезапно извисила
тежкия си и надгробен камък.
Само в думите понякога щастливи
в този свят умираме родени. -
Гаснещи слънца на пропасти облегнати -
залутани сред свои отражения...
нататък приземяваш чувствата и мислите и стигаме реалността, за жалост. Но е прекрасно.
цитирайКато чета тези твои фаталистични, но даровито поетични настроения си мисля, човек познал чуждата омраза и страдание може и да обича и съпричувства с повече съзнателност и емпатия.
Но дали, и как и на кой заслужава да се научим да прощаваме???
Лекс
цитирайНо дали, и как и на кой заслужава да се научим да прощаваме???
Лекс
rosiela написа:
Младене,приказно начало, нататък приземяваш чувствата и мислите и стигаме реалността, за жалост. Но е прекрасно.
lexparsy написа:
Като чета тези твои фаталистични, но даровито поетични настроения си мисля, човек познал чуждата омраза и страдание може и да обича и съпричувства с повече съзнателност и емпатия.
Но дали, и как и на кой заслужава да се научим да прощаваме???
Лекс
Но дали, и как и на кой заслужава да се научим да прощаваме???
Лекс
Все си мисля, че ако се научим да прощаваме на себе си, ще можем да простим и на другите.