Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2019 12:42 - Слънца
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 269 Коментари: 4 Гласове:
-5



Вятърът не може да ме върне
върху моето разпръснало се време
и от тишината аз дочувам
как мъглите пак пълзят към мене.

Те ще скрият неусетно всичко -
златното преди - от мен самия.
С бели бинтове ще наранят косите,
над които бавно ще се вият.

И ще чувствам силната омраза,
вдън сърце безсилната закана.
Злобата внезапно извисила
тежкия си и надгробен камък.

Само в думите понякога щастливи
в този свят умираме родени. -
Гаснещи слънца на пропасти облегнати -
залутани сред свои отражения...



Гласувай:
4
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,приказно начало,
23.12.2019 13:07
нататък приземяваш чувствата и мислите и стигаме реалността, за жалост. Но е прекрасно.
цитирай
2. lexparsy - Като чета тези твои фаталистични, ...
23.12.2019 14:20
Като чета тези твои фаталистични, но даровито поетични настроения си мисля, човек познал чуждата омраза и страдание може и да обича и съпричувства с повече съзнателност и емпатия.
Но дали, и как и на кой заслужава да се научим да прощаваме???
Лекс
цитирай
3. missana - Благодаря ти, Роси!
23.12.2019 15:17
rosiela написа:
Младене,приказно начало, нататък приземяваш чувствата и мислите и стигаме реалността, за жалост. Но е прекрасно.

цитирай
4. missana - Благодаря, Приятелю!
23.12.2019 15:18
lexparsy написа:
Като чета тези твои фаталистични, но даровито поетични настроения си мисля, човек познал чуждата омраза и страдание може и да обича и съпричувства с повече съзнателност и емпатия.
Но дали, и как и на кой заслужава да се научим да прощаваме???
Лекс


Все си мисля, че ако се научим да прощаваме на себе си, ще можем да простим и на другите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1841980
Постинги: 1457
Коментари: 9866
Гласове: 2174
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031