Работеше невям към общината
едно джудже, наречено айляк.
Но днес напияндурчено се мята
и само пейките са му бивак.

Като врабче премръзнало подскача
върху поредния прекършен клон.
Реди си римички, мечтае за погача,
ала трохи лови под стария балкон.

Полуграмотно и с претенции мизерни,
то намирисва отдалече на клошар.
Зарязаха го и приятелите верни -
за тях е вече само губещ зар.

Така ще си умре - съвсем несретно.
Ще го изпуши крематориумът чер.
Ще го забравят близките дискретно,
подобно динозавър в терциер.

Пиши ми " отличен"!

Разбира се, че ти пиша отличен. И те поздравявам с това парче /най-горе/: