Възможно ли е някъде в небето
да срещнеш падащата си звезда,
желание да й поръчаш недовзето,
преди да се изгуби без следа?

Възможно ли е сам да се разминеш
фатално със спасителния шанс
и хладно бъдещето ти да те отмине,
отказвайки ти сетен реверанс?

Възможно ли е себе си да зърнеш,
изпълнен с пориви, отново млад,
да се здрависате, да се прегърнеш,
преди да хлътнеш в зейналия ад...?

напълно е възможно!

Хубаво стихотворение, Младене. Аз съм виждал падаща звезда два пъти досега, но желания не съм си намислял. Имал съм късмет и при други случаи: кой може да похвали, че е намирал четири подкови или при търсене на четирилистна детелина за първи път на втората минута вече намерих?
Поздрави!

И аз съм виждал падащи звезди, а на Плана съм намирал множество детелини най-малкият брой листа на които беше 4. Предполагам, че това е дело на Чернобил и на бомбардировките над Косово с обеднен уран.

Пожелавам ти радостен петък и релаксиращ уикенд!