Постинг
02.10.2019 10:19 -
Вместо подслон
Мъгла, не си ли ти единствена реалност?
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.
Пътувам сам през призрачни полета
с мистични мисли в непрогледна тишина.
Погребал в себе си предишните небета.
Попарен цял от декемврийската слана.
Далечното ме прави непотребен скитник.
Не е ли всяка цел поредният мираж?
Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
вместо подслон поискал ми цигара и кураж...?
Оставям мислите неспирно да блуждаят -
студени метеори сред космичен прах.
В небесна църква, пред звезди се каят
за неизвършения, но спасяващ грях!
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.
Пътувам сам през призрачни полета
с мистични мисли в непрогледна тишина.
Погребал в себе си предишните небета.
Попарен цял от декемврийската слана.
Далечното ме прави непотребен скитник.
Не е ли всяка цел поредният мираж?
Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
вместо подслон поискал ми цигара и кураж...?
Оставям мислите неспирно да блуждаят -
студени метеори сред космичен прах.
В небесна църква, пред звезди се каят
за неизвършения, но спасяващ грях!
Оставям мислите неспирно да блуждаят -
студени метеори сред космичен прах.
В небесна църква, пред звезди се каят
за неизвършения, но спасяващ грях!
rosiela написа:
Гениалното не се коментира. Само се адмирира.
Оставям мислите неспирно да блуждаят -
студени метеори сред космичен прах.
В небесна църква, пред звезди се каят
за неизвършения, но спасяващ грях!
Оставям мислите неспирно да блуждаят -
студени метеори сред космичен прах.
В небесна църква, пред звезди се каят
за неизвършения, но спасяващ грях!
Силно съм трогнат от високата ти оценка за стиха ми!
Много поетично и даже „гениално“ изказано... И е споделяне и на мои мисли (за които си нямам поезия :-)))
За това преди малко се размислих и за мълчанието, което говори.. само ако си намерим тихо място и „събеседник“ ;-)
„Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
вместо подслон поискал ми цигара и кураж...?“
А съм установял, че с „битници“ без подслони си споделям по приятни и полезни разговори, отколкото с „учителите“ ни наши, но и на децата ни все още...
Лекс
цитирайЗа това преди малко се размислих и за мълчанието, което говори.. само ако си намерим тихо място и „събеседник“ ;-)
„Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
вместо подслон поискал ми цигара и кураж...?“
А съм установял, че с „битници“ без подслони си споделям по приятни и полезни разговори, отколкото с „учителите“ ни наши, но и на децата ни все още...
Лекс
lexparsy написа:
Много ми допадна този стих Младен! Много поетично и даже „гениално“ изказано... И е споделяне и на мои мисли (за които си нямам поезия :-)))
За това преди малко се размислих и за мълчанието, което говори.. само ако си намерим тихо място и „събеседник“ ;-)
„Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
вместо подслон поискал ми цигара и кураж...?“
А съм установял, че с „битници“ без подслони си споделям по приятни и полезни разговори, отколкото с „учителите“ ни наши, но и на децата ни все още...
Лекс
За това преди малко се размислих и за мълчанието, което говори.. само ако си намерим тихо място и „събеседник“ ;-)
„Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
вместо подслон поискал ми цигара и кураж...?“
А съм установял, че с „битници“ без подслони си споделям по приятни и полезни разговори, отколкото с „учителите“ ни наши, но и на децата ни все още...
Лекс
Много съм трогнат, Приятелю!