На изгарящата хладно сърцето ми

Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък.

Невидима сред утринна мъгла,
си призрак верен, който пак прегръщам.
Реката мътна с дъждовете придошла,
отнася образа ти и не го завръща...

 

 

Страхотно...:-)
Но реката отнесла „образа“ се влива в морето... Летният зной го изпарява, и можеш да го взреш в облак... А после пак да те вали :-))) Тази тривиална алегоия е скромната ми представа за завършек... ;-)
Дали може да се напише кратко?
Поздравления приятелю!
   Лекс

Великолепно. И антитезата като мото е много на място.

Прав си, че кръговрат може да има. И според мен ще има. Но сигурно ще е в сдващ живот. Да не забравяме, че за Господ това е без значение!

Извадих го от архива си. Но скоро ще пусна и пресни! Поздрав за теб /най-горе/:

Лелей колко протестиращи ме твърдителности изказа в в едно изречение...
Аз за настоятелното изчакване да се „прераждаме“, което на това отГоре е ерес спрямо „християнството“, опит за поезия направих даже с „Безсмъртни прераждания „:-)
А за това колко за Господ е „ без значение“ си зависи от това колко Ние сме Значими за него брат...
Не ми се изказва дълго че да ме намразят пак обвинително неблагодарно...
Баш от тези, дето си живеят единствено и хардуерно във вселената им телевизионно материална...
;-)))
Лекс

Пази се от канонично вярващите. Те почти винаги на практика са извратени атеисти!