Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2019 08:51 - Кроулистът (14)
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 623 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Докато разказваше, той усещаше, че Мая и Диди го слушат изключително внимателно. Беше съсредоточен в разказа си, защото се отнасяше сериозно към това, което им съобщаваше. Погледът му неволно се бе забол в палеца на десния крак, но за миг повдигна глава и усети, че в очите на Мая се бе настанило странно суеверие, а Диди го следеше почти с обожание.
- Когато тази енергия тръгне към сърцето - продължи Алфонсо, в бъбреците се усеща силна и протяжна сладостна болка, която прилича на продължителен оргазъм. В този миг се появява розовата мъгла. Тя изпълва цялото пространство.  И тогава политаш в тази мъгла, обзет от чувство на безкрайно щастие. Политаш във вертикална позиция на тялото. Усещането е несравнимо с каквото и да било друго. Сякаш сърцето е отворило тайна врата, през която те е пуснало в тази розова мъгла и ти се рееш из нея с чувството, че си в пълна безопасност и безметежност. Това трае около десетина минути, а после навлизаш в синята мъгла. Цялото пространство около теб е оцветено в призрачно синьо. Вече нямаш усещане за тяло. То е по-леко от лист хартия, оставен да пада от небостъргач. Люлее се лъкатушно и е в странна безтегловност, но постепенно и едва доловимо губи височина, извършвайки махаловидни движения в една подова асансьорна равнина, сякаш увиснала над бездна. В синята мъгла няма онова неописуемо чувство на щастие по време на летенето в розовата мъгла, а те обзема върховно спокойствие, каквото в обичайно състояние човек никога не е в състояние да изпита. Сякаш си в нежните сини обятия на абсолютната сигурност. Невъзможно е да се прецени колко дълго е пребиваването в синята мъгла. Може би най-точно е да се приеме, че синята мъгла е просто пространство без време. Алфонсо говореше сравнително тихо, а неговият бас-баритон се лееше меко и докосващо наоколо. Двете жени бяха притихнали, като зрители на необичаен екшън и слушаха равномерния му глас. А той продължи:
Внезапно синята мъгла изчезва и ти попадаш в бялата мъгла. Тя е с цвета на блед, неземен еделвайс. Никакъв земен бял цвят не може да даде адекватна представа за този цвят. Вероятно най-точното определение за него е пълната му безстрастност и неутралност. Той е цвета на вид щастие, което не те ангажира с нищо - щастие извън теб и ти не си в състояние да проникнеш в него, а същевременно то те обгражда отвсякъде. Усещането е напълно стъписващо, защото никакъв земен опит не може да конкретизира подобно преживяване. Мистично и непричинено от нищо. Попадайки в бялата мъгла, у теб се появява чувството, че започваш да се ускоряваш като совалка на писта, каквото и да представлява твоят аз в този момент. Сякаш цялото пространство около теб се сътои от отдръпващи се стени и ти излиташ от странна и много дълга писта в абсолютно бялата мъгла. В този миг виждаш светкавици и чуваш невероятни по мощ гръмотевици, които предизвикват чувство на ужас в душата ти и желание да избягаш и да се скриеш. Появява се насрещен вятър и той доказва, че вече летиш в разширяващото се огромно пространство - една нищожна частичка между светкавици и гръмотевици, уплашена до смърт и напълно беззащитна. И точно тогава чуваш ясен и мощен глас, който идва от всяка точка на похищаващото те пространство. Този глас ти казва отчетливо:

Сега се намираш в Залата на бъдещето. Сега ще узнаеш бъдещето си.

А ти инстинктивно се съпротивляваш и крещиш:

Не! Не! Не искам да узная бъдещето си!

Но е твърде късно. Защото всъщност си вече в Пещерата на брахман.

 

/следва/




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emelika - Алфонс пътува със свои усещания и възприятия
21.05.2019 20:57
При друг може да не са същите, но крайния резултат да е подобен. И за това дамите трябва да са уведомени. Дори половия диморфизъм предполага при тях други усещания,а като добавим и степента на личностите характеристики...
Иска ми се да попитам Алфонс, играл ли е паневритмия?
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Емелика!
22.05.2019 12:11
emelika написа:
Алфонс пътува със свои усещания и възприятия При друг може да не са същите, но крайния резултат да е подобен. И за това дамите трябва да са уведомени. Дори половия диморфизъм предполага при тях други усещания,а като добавим и степента на личностите характеристики...
Иска ми се да попитам Алфонс, играл ли е паневритмия?


Много съдържателен е коментарът ти. Всъщност ще започна отзад напред. Алфонсо не е играл паневритмия, но е гледал такава, както в Борисовата градина, а така също и на поляната под връх Харамията. Той не е дъновист, но уважава всяко едно учение, което е смислено и допринася за подобряване на климата в човешките взаимоотношения и за извисяване на човешката духовност. Въпреки, че преживяванията при раджа йога са в голяма степен индивидуални, някои от компонентите в тях, като например - розовата, синята и бялата мъгла, според Алфонсо са неизбежни, без оглед на пол, религия и ментална същност.
цитирай
3. emelika - Не случайно попитах
23.05.2019 19:45
за паневритмията. И аз не съм дъновистка и не се притъкмявам към никоя духовна общност, но общувам с хора от различни такива. Понякога съм ходила на паневритмия . Допада ми. А усещането "политаш в тази мъгла" за първи път го усетих преди години, именно в паневритмия. Но повече там не се повтори. Този ден всичко беше особено за мен - утрото, изгревът, танца и живата музика на виртуозен цигулар... Накрая човекът с когото играехме ми каза: "Ти сякаш летеше". Замълчах си.
цитирай
4. missana - Много интересно е това преживяване. https://www.youtube.com/watch?v=_W4PJUOeVYw
23.05.2019 22:02
emelika написа:
Не случайно попитах за паневритмията. И аз не съм дъновистка и не се притъкмявам към никоя духовна общност, но общувам с хора от различни такива. Понякога съм ходила на паневритмия . Допада ми. А усещането "политаш в тази мъгла" за първи път го усетих преди години, именно в паневритмия. Но повече там не се повтори. Този ден всичко беше особено за мен - утрото, изгревът, танца и живата музика на виртуозен цигулар... Накрая човекът с когото играехме ми каза: "Ти сякаш летеше". Замълчах си.


Това летене наяве се проявява и при слушане на изключителна музика. Например тази най-горе. Просто душата се отделя от тялото в резултат на навлизането на висшата естетика в нея. Вероятно паневритмията е отключила нещо подобно при теб, Емелика. Желая ти много хубава вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5042817
Постинги: 2886
Коментари: 18683
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031