Постинг
25.03.2019 09:56 -
Еквидистантно
Аз не вярвам във земна любов.
Този свят е роден за забрава.
Там - до мъртвия славей готов,
дрезгав глас пак пиянски запява.
И умира врабче под снега -
знак за равенство между бездомни.
Ту хралупа, ту бяла яка,
като снимка от ледени спомени.
Моят дом е самотно небе -
валяк сив от накълбени облаци.
Само луд би се чувствал добре -
лудостта ми приижда на орляци.
Над последната моя любов
тънък дим се оттича нагоре.
Вдишва Бог със студен благослов
от живота на тленните хора.
Този свят е роден за забрава.
Там - до мъртвия славей готов,
дрезгав глас пак пиянски запява.
И умира врабче под снега -
знак за равенство между бездомни.
Ту хралупа, ту бяла яка,
като снимка от ледени спомени.
Моят дом е самотно небе -
валяк сив от накълбени облаци.
Само луд би се чувствал добре -
лудостта ми приижда на орляци.
Над последната моя любов
тънък дим се оттича нагоре.
Вдишва Бог със студен благослов
от живота на тленните хора.
1.
poliqor -
Поредната тъпня.
25.03.2019 09:59
25.03.2019 09:59
Смукано от пръстите.
цитирайпреминават в трайни психо-соматични деформации.
цитирай
3.
анонимен -
!
25.03.2019 10:12
25.03.2019 10:12
morskipesni написа:
преминават в трайни психо-соматични деформации.
Деформациите са и езикови, не само психо-шизо - ето примери: "накЪлбени" и "Орляци"... и няма въобще да говорим как се "оттича" нагоре любовта! Този симпатичен професор е пълно куку!
анонимен написа:
Деформациите са и езикови, не само психо-шизо - ето примери: "накЪлбени" и "Орляци"... и няма въобще да говорим как се "оттича" нагоре любовта! Този симпатичен професор е пълно куку!
morskipesni написа:
преминават в трайни психо-соматични деформации.
Деформациите са и езикови, не само психо-шизо - ето примери: "накЪлбени" и "Орляци"... и няма въобще да говорим как се "оттича" нагоре любовта! Този симпатичен професор е пълно куку!
Ужас... за текста неам думи, ама заглавието просто е трепач! И кърти миФки!
"Еквидистантно"! :-)))))))))))))))))))))
Чу
Не обръщай внимание.
Стихотворението е жестоко в своята истинност, но много правдиво , за съжаление. Ти гребеш космически правди, Младене.
цитирайСтихотворението е жестоко в своята истинност, но много правдиво , за съжаление. Ти гребеш космически правди, Младене.
Но понеже пролетно се взрях и аз Еквидистантно в настроението ти измислих „
оправдание“ такова:
Само в Божия вярвам Любов,
отразена във земната сфера,
но пак Слънце си търся със зов,
с моя Пролет тъга да огрея.
Не вярвам в печалната горест,
на тъмните земни надежди,
но през светлите мои прозорци,
ще отворя за Пролет копнежи.
И врабеца ми зимен ще литне,
над земята небе приютило,
и любов във хралупата тляла,
ще разцъфне под наше Светило.
Ако ми хваща декиш „оправданието“ ще те позеленя с пролетна ръчичка, но ще ми дължиш и една пролетна бира като такса за „поетичен адвокат“ пред блога брат :-))))
Защото сетих се за една стара тантрическа духовна техника. Трябвало да се изживеят до край всичките си душевни терзания и самовменени вини и комплекси, за да се освободиш от тях... Но аз си го правя сам пред огледалото... (и си кряскам даже, ама няма да казваш че съм ти казал :-)))
цитирайоправдание“ такова:
Само в Божия вярвам Любов,
отразена във земната сфера,
но пак Слънце си търся със зов,
с моя Пролет тъга да огрея.
Не вярвам в печалната горест,
на тъмните земни надежди,
но през светлите мои прозорци,
ще отворя за Пролет копнежи.
И врабеца ми зимен ще литне,
над земята небе приютило,
и любов във хралупата тляла,
ще разцъфне под наше Светило.
Ако ми хваща декиш „оправданието“ ще те позеленя с пролетна ръчичка, но ще ми дължиш и една пролетна бира като такса за „поетичен адвокат“ пред блога брат :-))))
Защото сетих се за една стара тантрическа духовна техника. Трябвало да се изживеят до край всичките си душевни терзания и самовменени вини и комплекси, за да се освободиш от тях... Но аз си го правя сам пред огледалото... (и си кряскам даже, ама няма да казваш че съм ти казал :-)))
Но той е само тичане край пътя. Самият път е нереално неизменен, докато конеца на контура скъсаш и пунктираш двойно пътя, без пропадащи отрязъци.
цитирайrosiela написа:
Накаканизали са се малко луди да се себепредставят! Не обръщай внимание.
Стихотворението е жестоко в своята истинност, но много правдиво , за съжаление. Ти гребеш космически правди, Младене.
Стихотворението е жестоко в своята истинност, но много правдиво , за съжаление. Ти гребеш космически правди, Младене.
Виждам преждеизказалите се като едно стадо овце, коитко грачат, а не блеят. За тях целокупно и за главната овца - специално, Овчарят точи своя нож и скоро те до един ще минат под него!
Трогнат съм от подкрепата ти. Нека новата седмица ти носи късмет и красиви стихове!
цитирайemelika написа:
С контурен шев пунктираш мислите Но той е само тичане край пътя. Самият път е нереално неизменен, докато конеца на контура скъсаш и пунктираш двойно пътя, без пропадащи отрязъци.
"Самият път е нереално неизменен..."
Много ми хареса това. Голяма находка е!