За твоето ухание мечтая -
възвишен миг сред земната пустиня.
Душата ми от самота те вае,
затворница от хиляди години.  

Сега си по-сияйна от звездите.
С корона от лъчи до мен заставаш.
Сърцето с пулса си те гали скрито,
с надеждата, че в тебе оживява.

кога сътвори този малък шедьовър?! Красота!

Силно съм трогнат от думите ти. Приеми един поздрав от мен /най-горе/:

затворен в крехката прозирност на реещ се балон сапунен. Душата ти кралица там топи години с пулсове възкръсващо синхронни. Задръж дъхът си чист пределно, че той подпира кулите небесни. Без него ще се сринат над пустинята. Но ще си имал миг, побиращ вечност.

Винаги поднасяш оригинална мъдрост.

Тоест- плод на голям талант и на още по-голяма душа, каквито почти не останаха в окаяната ни родина! Поздравявам те!

Уважаеми съблогъри,
Втората част на романа на нашия колега по перо - Владислав Тиков /с ник:tikovpisane/ е във фаза на набиране на средства. Най-горе съм дал линка, на който може да видите книгата и да извършите дарение за нея, както и да я закупите на зелено. Уверявам ви, че този роман си струва да види бял свят. Освен това самите вие ще се почувствате по-добре да дадете своя скромен дял за излизане на романа. Аз лично вече сторих това, както за първата част на романа, така и сега. Радвам се, че нашият колега пише толкова хубаво и е сред нас.

Оценявам го много!!!

Уханието на сродните души е този спин на електрона, който определя квантите на пулсиращите им сърца и през вселени далечни... :-)
А ако повода за стиха е празника на жената... сега разбирам колко е тъпо да е един път в годината :)
Пожелавам ти още много лирически празници приятелю!