Гротеската на другите...на Другостта.
Непоносима участ даже за орлите.
Политай пак над бездни и над шеметни скали...
окаменели птици, раждали се без криле,
след поривите закъснели на сакати ветрове.
Нима си траурна редукция на шепата мечти,
невъплътени в зримото коварство на гърбави илюзии...?
А гърбавото носи щастие
- напразни думи
на оглушало в сенките на дългите завои наноехо.
Загуби баса си с магьосника от детството,
преследващ те в най-злите сънища...
Напразно все от него бягаше.
Той крачи с бързи крачки
и рано или късно застига всеки,
защото го наричат Преследвача.
За него безразличното е дивеч
в най-дивната игра: Ловец и жертва!
Сънуваш ли Теночтитлан в мъгли
сред опити за безуспешно бягство...?
В един такъв навярно се роди.
Откъсна се самотен вик от сянка,
възнак простряна /ала по очи/
на дъното на прокълнато настояще...
Закотвен в плен на бъдещите дни,
мистичен бродник си,
отхвърлил проспериралия двойник
в оазиса на матова вселена
и фобия последна
от заговора на огледалата...
Знаеш че съм откровен Приятелю, на всяка цена!
Когато няма кой да те разтълкува, просто има път навътре, извървян с премълчаване. От опит го знам че той е образ – Долу или Вътре на Хаоса, обладал ни.
И там е същата тази красива вселена която търсим с подобието си.
Разликата е, че ще разкажеш още по-гениално. Така си мисля.
Прекланям се пред дарбата ти да рисуваш с думи по дълбоко от достижимото за посредствен поет.
Искрено!
Sincere.. сетих се за произхода на думата ? Абе друг път ще коментираме, може и аз да напиша :-)
Знаеш че съм откровен Приятелю, на всяка цена!
Когато няма кой да те разтълкува, просто има път навътре, извървян с премълчаване. От опит го знам че той е образ – Долу или Вътре на Хаоса, обладал ни.
И там е същата тази красива вселена която търсим с подобието си.
Разликата е, че ще разкажеш още по-гениално. Така си мисля.
Прекланям се пред дарбата ти да рисуваш с думи по дълбоко от достижимото за посредствен поет.
Искрено!
Sincere.. сетих се за произхода на думата ? Абе друг път ще коментираме, може и аз да напиша :-)
Голямо мерси и за това, че ме слагаш по-високо от посредствения поет. Познавам един такъв. Мисля, че и двамата с теб сме достатъчно интелигентни, за да имаме единомислие по въпроса кой е той, без да прибягваме до допълнителни разяснения.
Пожелавам ти седмица на творчеството и на сбъдванията в него и извън него!
Голямо мерси и за това, че ме слагаш по-високо от посредствения поет. Познавам един такъв. Мисля, че и двамата с теб сме достатъчно интелигентни, за да имаме единомислие по въпроса кой е той, без да прибягваме до допълнителни разяснения.
Пожелавам ти седмица на творчеството и на сбъдванията в него и извън него!
Честно, нямах предвид никой с нарицателното „посредствен“. Така ми хрумна да се изразя за неподражаемите ти визии :-), но сгреших в изказа си.
И даже си мисля че във всеки човек се крие поет който иска да сподели неразказуеми прозаично чувства. Както започва стиха ти:
Гротеската на другите...на Другостта.
Непоносима участ даже за орлите.
...
Всеки опит да изразяваме абстрактно мислите е достоен за уважение, и трябва да се стимулира и насърчава, но не с дефиниции за окачествяване както някои се опитват да правят, а с примери за подражание.
А защо това трябва да са само думи? Те могат да бъдат допълнени с безброй артистични изразни средства. Така ми се иска да избягаме от този вменен ни свят на Дефинициите :-)
Но за да докажа че е ценно да имаш приятели не само да те хвалят но и да критикуват, и даже да го очакваш от тях, за раздумка ще ти припомня че етимологията на думата Мерси е Милост. Това е молба за съжаление от някой който да ни помилва.
По-добрата българска дума е БлагоДаря. А тя е пълна противоположност на поискана Милост. Тя е Обещание за реабилитация на полученото Благо Дарено.
Знаеш че го казвам доброНамерен като Приятел... а и очаквам по същия начин да коригират и мене.
И аз имам свой Магьосник, но той е Ангел...
Някой път ще разкажа...
Поздрави, Младене!